Job 4
1 Then spake Eliphaz the Temanite, and said:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 If one attempt a word with thee, wilt thou be offended? But who can refrain from speaking?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Behold, thou hast admonished many; Thou hast strengthened feeble hands;
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Thy words have upheld him that was falling, And thou hast given strength to feeble knees.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But now it is come upon thee, and thou faintest; It toucheth thee, and thou art confounded!
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Is not thy fear of God thy hope, And the uprightness of thy ways thy confidence?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Remember, I pray thee, who ever perished being innocent? Or where have the righteous been cut off?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 According to what I have seen, they who plough iniquity, And sow mischief, reap the same.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 By the blast of God they perish, And by the breath of his nostrils they are consumed.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, And the teeth of the young lions are broken.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The fierce lion perisheth for lack of prey, And the whelps of the lioness are scattered abroad.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 A word was once secretly brought to me, And mine ear caught a whisper thereof.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Amid thoughts from visions of the night, When deep sleep falleth upon men,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 A fear and a horror came upon me, Which made all my bones to shake.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Then a spirit passed before my face, The hair of my flesh rose on end;
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 It stood still, but its form I could not discern; An image was before mine eyes; There was silence, and I heard a voice:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 “Shall mortal man be more just than God? Shall man be more pure than his Maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Behold, he putteth no trust in his ministering spirits, And his angels he chargeth with frailty.
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 What then are they who dwell in houses of clay, Whose foundation is in the dust, Who crumble to pieces, as if moth-eaten!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Between morning and evening are they destroyed; They perish for ever, and none regardeth it.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 The excellency that is in them is torn away; They die before they have become wise.”
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
