Job 34
1 And Elihu proceeded, and said:
И Елиу пак проговаряйки рече:
2 Hear my words, ye wise men! Give ear to me, ye that have knowledge!
Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
3 For the ear trieth words, As the mouth tasteth meat.
Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
4 Let us examine for ourselves what is right; Let us know among ourselves what is true.
Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
5 Job hath said, “I am righteous, And God refuseth me justice.
Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
6 Though I am innocent, I am made a liar; My wound is incurable, though I am free from transgression.”
Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
7 Where is the man like Job, Who drinketh impiety like water;
Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,
8 Who goeth in company with evil-doers, And walketh with wicked men?
И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
9 For he hath said, “A man hath no advantage, When he delighteth himself in God.”
Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
10 Wherefore hearken to me, ye men of understanding! Far be iniquity from God; Yea, far be injustice from the Almighty!
Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
11 For what a man hath done he will requite him, And render to every one according to his deeds.
Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
12 Surely God will not do iniquity, Nor will the Almighty pervert justice.
Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
13 Who hath given him the charge of the earth? Or who hath created the whole world?
Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 Should he set his heart against man, Should he take back his spirit and his breath,
Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,
15 Then would all flesh expire together; Yea, man would return to the dust.
То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
16 If thou hast understanding, hear this! Give ear to the voice of my words!
Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
17 Shall he, that hateth justice, govern? Wilt thou then condemn the just and mighty One?
Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 Is it fit to say to a king, Thou art wicked; Or to princes, Ye are unrighteous?
Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
19 How much less to him that is not partial to princes, Nor regardeth the rich more than the poor? For they are all the work of his hands.
Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 In a moment they die; yea, at midnight Do the people stagger and pass away, And the mighty are destroyed without hand.
В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават
21 For his eyes are upon the ways of man; He seeth all his steps.
Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
22 There is no darkness, nor shadow of death, Where evil-doers may hide themselves.
Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
23 He needeth not attend long to a man, That he may go into judgment before God;
Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
24 He dasheth in pieces the mighty without inquiry, And setteth up others in their stead.
Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
25 Therefore he knoweth their works, And in a night he overthroweth them, so that they are destroyed.
Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
26 On account of their wickedness he smiteth them, In the presence of many beholders;
Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,
27 Because they turned away from him, And had no regard to his ways,
Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
28 And caused the cry of the poor to come before him; For he heareth the cry of the oppressed.
Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
29 When he giveth rest, who can cause trouble? And when he hideth his face, Who can behold him?
И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек,
30 So is it with nations and individuals alike! That the wicked may no more rule, And may not be snares to the people.
За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
31 Surely thou shouldst say unto God, “I have received chastisement; I will no more offend;
Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;
32 What I see not, teach thou me! If I have done iniquity, I will do it no more.”
Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
33 Shall he recompense according to thy mind, Because thou refusest, or because thou choosest, and not he? Speak, if thou hast knowledge!
То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
34 Men of understanding, Wise men, who hear me, will say,
Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
35 “Job hath spoken without knowledge, And his words are without wisdom.”
Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
36 I desire that Job may be tried to the last, For answering like wicked men.
Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
37 For he addeth impiety to his sin; He clappeth his hands among us, And multiplieth words against God.
Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.
