< Job 33 >
1 Hear, therefore, my discourse, I pray thee, O Job! And attend unto all my words!
Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
2 Behold, I am opening my mouth; My tongue is now speaking in my palate.
Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
3 My words shall be in the uprightness of my heart; My lips shall utter knowledge purely.
Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
4 The spirit of God made me, And the breath of the Almighty gave me life.
Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 If thou art able, answer me; Set thyself in array against me; stand up!
Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.
6 Behold, I, like thee, am a creature of God; I also was formed of clay.
Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
7 Behold, my terror cannot dismay thee, Nor can my greatness be heavy upon thee.
Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Surely thou hast said in my hearing, I have heard the sound of thy words:
Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 “I am pure, and without transgression; I am clean, and there is no iniquity in me.
Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;
10 Behold, He seeketh causes of hostility against me; He regardeth me as his enemy.
Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11 He putteth my feet in the stocks; He watcheth all my paths.”
Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12 Behold, in this thou art not right; I will answer thee; For God is greater than man.
Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Why dost thou contend with Him? For he giveth no account of any of his doings.
Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 For God speaketh once, Yea, twice, when man regardeth it not.
Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.
15 In a dream, in a vision of the night, When deep sleep falleth upon men, In slumber upon the bed;
В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16 Then openeth he the ears of men, And sealeth up for them admonition;
Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17 That he may turn man from his purpose, And hide pride from man.
За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;
18 Thus he saveth him from the pit, Yea, his life from perishing by the sword.
Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.
19 He is chastened also with pain upon his bed, And with a continual agitation of his bones,
Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,
20 So that his mouth abhorreth bread, And his taste the choicest food;
Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21 His flesh is consumed, that it cannot be seen, And his bones, that were invisible, are naked;
Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22 Yea, his soul draweth near to the pit, And his life to the destroyers.
Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23 But if there be with him a messenger, An interpreter, one of a thousand, Who may show unto man his duty,
Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
24 Then will God be gracious to him, and say, “Save him from going down to the pit: I have found a ransom.”
И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него,
25 His flesh shall became fresher than a child's; He shall return to the days of his youth.
Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
26 He shall pray to God, and he will be favorable to him, And permit him to see his face with joy, And restore unto man his righteousness.
Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
27 He shall sing among men, and say, “I sinned; I acted perversely; Yet hath he not requited me for it:
Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;
28 He hath delivered me from going down to the pit, And my life beholdeth the light.”
Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
29 Lo! all these things doeth God Time after time with man,
Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
30 That he may bring him back from the pit, That he may enjoy the light of the living.
За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
31 Mark well, O Job! hearken to me! Keep silence, and I will speak.
Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
32 Yet if thou hast any thing to say, answer me! Speak! for I desire to pronounce thee innocent.
Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 But if not, do thou listen to me! Keep silence, and I will teach thee wisdom!
Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.