Job 32
1 So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Then was kindled the wrath of Elihu, the son of Barachel, the Buzite, of the family of Ram; against Job was his wrath kindled, because he accounted himself righteous rather than God.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 Against his three friends also was his wrath kindled, because they had not found an answer, and yet had condemned Job.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Now Elihu had delayed to reply to Job, because they were older than himself.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 But when Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, his wrath was kindled.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Then spake Elihu, the son of Barachel, the Buzite, and said: I am young, and ye are very old; Therefore I was afraid, And durst not make known to you my opinion.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 I said, “Days should speak, And the multitude of years should teach wisdom.”
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 But it is the spirit in man, Even the inspiration of the Almighty, that giveth him understanding.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Great men are not always wise, Nor do the aged always understand what is right.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore, I pray, listen to me: I also will declare my opinion.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Behold, I have waited for your words, I have listened to your arguments, Whilst ye searched out what to say;
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Yea, I have attended to you; And behold, none of you hath refuted Job, Nor answered his words.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Say not, then, “We have found out wisdom; God must conquer him, not man.”
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 He hath not directed his discourse against me, And with speeches like yours will I not answer him.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 They were confounded! they answered no more! They could say nothing!
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 I waited, but they spake not; They stood still; they answered no more!
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Therefore will I answer, on my part; I also will show my opinion.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 For I am full of matter; The spirit within me constraineth me.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Behold, my bosom is as wine that hath no vent; Like bottles of new wine, which are bursting.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 I will speak, that I may be relieved; I will open my lips and answer.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 I will not be partial to any man's person, Nor will I flatter any man.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I know not how to flatter; Soon would my Maker take me away.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
