Job 3
1 At length Job opened his mouth, and cursed the day of his birth.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 And Job spake and said:
Иов, проговаряйки, рече:
3 Perish the day in which I was born, and the night which said, “A man-child is conceived!”
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Let that day be darkness; Let not God seek it from above; Yea, let not the light shine upon it!
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Let darkness and the shadow of death redeem it; Let a cloud dwell upon it; Let whatever darkeneth the day terrify it!
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 As for that night, let darkness seize upon it; Let it not rejoice among the days of the year; Let it not come into the number of the months!
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 O let that night be unfruitful! Let there be in it no voice of joy;
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Let them that curse the day curse it, Who are skilful to stir up the leviathan!
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Let the stars of its twilight be darkened; Let it long for light, and have none; Neither let it see the eyelashes of the morning!
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Because it shut not up the doors of my mother's womb, And hid not trouble from mine eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Why died I not at my birth? Why did I not expire when I came forth from the womb?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Why did the knees receive me, And why the breasts, that I might suck?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 For now should I lie down and be quiet; I should sleep; then should I be at rest,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 With kings and counsellors of the earth, Who built up for themselves—ruins!
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Or with princes that had gold, And filled their houses with silver;
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Or, as a hidden untimely birth, I had perished; As infants which never saw the light.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 There the wicked cease from troubling; There the weary are at rest.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 There the prisoners rest together; They hear not the voice of the oppressor.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 The small and the great are there, And the servant is free from his master.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Why giveth He light to him that is in misery, And life to the bitter in soul,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Who long for death, and it cometh not, And dig for it more than for hid treasures;
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Who rejoice exceedingly, Yea, exult, when they can find a grave?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Why is light given to a man from whom the way is hid, And whom God hath hedged in?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 For my sighing cometh before I eat, And my groans are poured out like water.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For that which I dread overtaketh me; That at which I shudder cometh upon me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I have no peace, nor quiet, nor respite: Misery cometh upon me continually.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
