Job 29
1 Moreover Job continued his discourse, and said:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 O that I were as in months past, In the days when God was my guardian;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 When his lamp shined over my head, And when by his light I walked through darkness!
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 As I was in the autumn of my days, When the friendship of God was over my tent;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 When the Almighty was yet with me, And my children were around me;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 When I bathed my steps in milk, And the rock poured me out rivers of oil!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 When I went forth to the gate by the city, And took my seat in the market-place,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 The young men saw me and hid themselves, And the aged arose and stood.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 The princes refrained from speaking, And laid their hand upon their mouth.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 The nobles held their peace, And their tongue cleaved to the roof of their mouth.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 When the ear heard me, then it blessed me; And when the eye saw me, it gave witness to me.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 For I delivered the poor, when they cried; And the fatherless, who had none to help him.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 The blessing of him that was ready to perish came upon me, And I caused the heart of the widow to sing for joy.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 I clothed myself with righteousness, and it clothed itself with me; And justice was my robe and diadem.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 I was eyes to the blind, And feet was I to the lame;
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 I was a father to the poor, And the cause of him I knew not I searched out;
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 And I broke the teeth of the wicked, And plucked the spoil from his jaws.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Then said I, “I shall die in my nest; I shall multiply my days as the sand.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 My root is spread abroad to the waters, And the dew abideth on my branches.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 My glory is fresh with me, And my bow gathereth strength in my hand.”
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 To me men gave ear, and waited, And kept silence for my counsel.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 To my words they made no reply, When my speech dropped down upon them.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Yea, they waited for me as for the rain; They opened their mouths wide as for the latter rain.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 If I smiled upon them, they believed it not; Nor did they cause the light of my countenance to fall.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 When I came among them, I sat as chief; I dwelt as a king in the midst of an army, As a comforter among mourners.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
