Job 23
1 Then Job answered and said:
А Иов в отговор рече:
2 Still is my complaint bitter; But my wound is deeper than my groaning.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 O that I knew where I might find him! That I might go before his throne!
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 I would order my cause before him, And fill my mouth with arguments;
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 I should know what he would answer me, And understand what he would say to me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Would he contend with me with his mighty power? No! he would have regard to me.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 Then would an upright man contend with him, And I should be fully acquitted by my judge.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 But, behold, I go eastward, and he is not there; And westward, but I cannot perceive him;
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 To the north, where he worketh, but I cannot behold him; He hideth himself on the south, and I cannot see him.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But he knoweth the way which is in my heart; When he trieth me, I shall come forth as gold.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 My feet have trodden in his steps; His way I have kept, and have not turned aside from it.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 I have not neglected the precepts of his lips; Above my own law have I esteemed the words of his mouth.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 But he is of one mind, and who can turn him? And what he desireth, that he doeth.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 He performeth that which is appointed for me; And many such things are in his mind!
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Therefore I am in terror on account of him; When I consider, I am afraid of him.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 For God maketh my heart faint; Yea, the Almighty terrifieth me;
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Because I was not taken away before darkness came, And he hath not hidden darkness from mine eyes.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
