Job 20
1 Then answered Zophar the Naamathite, and said:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 For this do my thoughts lead me to reply, And for this is my ardor within me.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 I have heard my shameful rebuke; And the spirit, from my understanding, answereth for me.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Knowest thou not, that from the days of old, From the time when man was placed upon the earth,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 The triumphing of the wicked hath been short, And the joy of the impious but for a moment?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Though his greatness mount up to the heavens, And his head reach to the clouds,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 Yet shall he perish for ever, and be mingled with dust; They who saw him shall say, Where is he?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 He shall flee away like a dream, and shall not be found; Yea, he shall disappear like a vision of the nigh.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eye also which saw him shall see him no more, And his dwelling-place shall never more behold him.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 His sons shall seek the favor of the poor, And their hands shall give back his wealth.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 His bones are full of his youth, But they shall lie down with him in the dust.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Though wickedness be sweet in his mouth, Though he hide it under his tongue,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Though he cherish it, and will not part with it, And keep it fast in his mouth,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Yet his meat shall be changed within him, And become to him the poison of asps.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 He hath glutted himself with riches, And he shall throw them up again; Yea, God shall cast them out of his body.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 He shall suck the poison of asps; The tongue of the viper shall destroy him.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 He shall never see the flowing streams, And the rivers of honey and milk.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 The fruits of his toil he shall give back, and shall not enjoy them: It is substance to be restored, and he shall not rejoice therein.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Because he hath oppressed and abandoned the poor, And seized upon the house which he did not build;
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Because he knew no rest in his bosom, He shall not save that in which he delighteth.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Because nothing escaped his greediness, His prosperity shall not endure.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 In the fulness of his abundance he shall be brought low; Every hand of the wretched shall come upon him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 He shall, indeed, have wherewith to fill himself: God shall send upon him the fury of his anger, And rain it down upon him for his food.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 If he fleeth from the iron weapon, The bow of brass shall pierce him through.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 He draweth the arrow, and it cometh forth from his body; Yea, the glittering steel cometh out of his gall. Terrors are upon him;
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Calamity of every kind is treasured up for him. A fire not blown shall consume him; It shall consume whatever is left in his tent.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 The heavens shall reveal his iniquity, And the earth shall rise up against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 The substance of his house shall disappear; It shall flow away in the day of His wrath.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Such is the portion of the wicked man from God, And the inheritance appointed for him by the Almighty.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
