Job 19
1 But Job answered and said:
Тогава Иов в отговор рече:
2 How long will ye vex my soul, And break me in pieces with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times have ye reviled me; Without shame do ye stun me!
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 And be it, indeed, that I have erred, My error abideth with myself.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Since, indeed, ye magnify yourselves against me, And plead against me my reproach,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Know then that it is God who hath brought me low; He hath encompassed me with his net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Behold, I complain of wrong, but receive no answer; I cry aloud, but obtain no justice.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 He hath fenced up my way, so that I cannot pass, And hath set darkness in my paths.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 He hath stripped me of my glory, And taken the crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He hath destroyed me on every side, and I am gone! He hath torn up my hope like a tree.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 He kindleth his anger against me, And counteth me as his enemy.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 His troops advance together against me; They throw up for themselves a way to me, And encamp around my dwelling.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 My brethren he hath put far from me, And my acquaintance are wholly estranged from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My kinsfolk have forsaken me, And my bosom friends have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 The foreigners of my house, yea, my own maid-servants, regard me as a stranger; I am an alien in their eyes.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I call my servant, and he maketh no answer; With my own mouth do I entreat him.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath is become strange to my wife, And my prayers also to my own mother's sons.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Even young children despise me; When I rise up, they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All my bosom friends abhor me, And they whom I loved are turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My bones cleave to my flesh and my skin, And I have scarcely escaped with the skin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Have pity upon me, O ye my friends! have pity upon me; For the hand of God hath smitten me!
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do ye persecute me like God, And are not satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 O that my words were now written! O that they were marked down in a scroll!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 That with an iron pen, and with lead, They were engraven upon the rock for ever!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Yet I know that my Vindicator liveth, And will hereafter stand up on the earth;
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And though with my skin this body be wasted away, Yet without my flesh shall I see God.
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Yea, I shall see him my friend; My eyes shall behold him, and not another: For this, my soul panteth within me.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Since ye say, “How may we persecute him, And find grounds of accusation against him?”
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Be ye afraid of the sword! For malice is a crime for the sword; That ye may know that judgment cometh.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
