Job 13
1 Lo! all this mine eye hath seen; Mine ear hath heard and understood it.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 What ye know, I know also; I am not inferior to you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 But O that I might speak with the Almighty! O that I might reason with God!
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 For ye are forgers of lies; Physicians of no value, all of you!
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 O that ye would altogether hold your peace! This, truly, would be wisdom in you.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear, I pray you, my arguments; Attend to the pleadings of my lips!
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Will ye speak falsehood for God? Will ye utter deceit for him?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Will ye be partial to his person? Will ye contend earnestly for God?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Will it be well for you, if he search you thoroughly? Can ye deceive him, as one may deceive a man?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Surely he will rebuke you, If ye secretly have respect to persons.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Doth not his majesty make you afraid, And his dread fall upon you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Your maxims are words of dust; Your fortresses are fortresses of clay.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Hold your peace, and let me speak: And then come upon me what will!
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Why do I take my flesh in my teeth, And put my life in my hand?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Lo! he slayeth me, and I have no hope! Yet will I justify my ways before him.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 This also shall be my deliverance; For no unrighteous man will come before him.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Hear attentively my words, And give ear to my declaration!
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Behold, I have now set in order my cause; I know that I am innocent.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Who is he that can contend with me? For then would I hold my peace, and die!
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Only do not unto me two things, Then will I not hide myself from thy presence;
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Let not thy hand be heavy upon me, And let not thy terrors make me afraid:
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Then call upon me, and I will answer; Or I will speak, and answer thou me.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many are my iniquities and sins? Make me to know my faults and transgressions.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Wherefore dost thou hide thy face, And account me as thine enemy?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Wilt thou put in fear the driven leaf? Wilt thou pursue the dry stubble?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For thou writest bitter things against me, And makest me inherit the sins of my youth.
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 Yea, thou puttest my feet in the stocks, And waterest all my paths; Thou hemmest in the soles of my feet.
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 And I, like an abandoned thing, shall waste away; Like a garment which is moth-eaten.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
