Romans 9
1 I tell the truth in Christ. I am not lying, my conscience testifying with me in the Holy Spirit,
Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
2 that I have great sorrow and unceasing anguish in my heart.
че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 For I could wish that I myself were accursed from Christ for my brothers' sake, my physical relatives according to the flesh,
Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:
4 who are Israelites; whose is the adoption, and the glory, and the covenants, and the giving of the law, and the service, and the promises;
които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:
5 of whom are the patriarchs, and from whom is the Christ, as concerning the flesh, who is over all, God, blessed forever. Amen. (aiōn g165)
чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. (aiōn g165)
6 But it is not as though the word of God has come to nothing. For they are not all Israel, that are of Israel.
Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
7 Neither, because they are Abraham's descendants, are they all children. But, "In Isaac will your descendants be called."
нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".
8 That is, it is not the children of the flesh who are children of God, but the children of the promise are counted as descendants.
Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
9 For this is what the promise said, "At the appointed time I will come, and Sarah will have a son."
Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
10 And not only that, but Rebekah also had conceived by one, our father Isaac.
И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,
11 For being not yet born, neither having done anything good or bad, that the purpose of God according to election might stand, not of works, but of him who calls,
макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
12 it was said to her, "The elder will serve the younger."
рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
13 Even as it is written, "Jacob I loved, but Esau I hated."
както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".
14 What should we say then? Is there unrighteousness with God? Absolutely not.
И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 For he said to Moses, "I will have mercy on whom I have mercy, and I will have compassion on whom I have compassion."
Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
16 So then it is not of him who wills, nor of him who runs, but of God who has mercy.
И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 For the Scripture says to Pharaoh, "For this very purpose I caused you to be raised up, that I might show in you my power, and that my name might be proclaimed in all the earth."
Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"
18 So then, he has mercy on whom he desires, and he hardens whom he desires.
И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
19 You will say then to me, "Why does he still find fault? For who withstands his will?"
На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
20 But who indeed are you, a human being, to reply against God? Will the thing formed ask him who formed it, "Why did you make me like this?"
Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
21 Or hasn't the potter a right over the clay, from the same lump to make one part a vessel for honor, and another for dishonor?
Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част
22 What if God, willing to show his wrath, and to make his power known, endured with much patience vessels of wrath made for destruction,
А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
23 and that he might make known the riches of his glory on vessels of mercy, which he prepared beforehand for glory,
и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава
24 us, whom he also called, not from the Jews only, but also from the non-Jews?
над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?
25 As he says also in Hosea, "I will call them which were not my people 'my people,' and her who was not loved, 'loved.'"
както и в Осия казва:
26 "It will be that in the place where it was said to them, 'You are not my people,' There they will be called 'children of the living God.'"
И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
27 And Isaiah cries out concerning Israel, "Though the number of the children of Israel are as the sand of the sea, the remnant will be kept safe.
А Исаия вика на Израиля:
28 For he will fulfill the word and decisively in righteousness; because the Lord will carry out the word decisively in the midst of the earth."
Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", Като го извърши и свърши скоро.
29 As Isaiah has said before, "Unless the Lord of hosts had left us a few survivors, we would have become like Sodom, and would have been made like Gomorrah."
И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".
30 What should we say then? That the non-Jews, who did not follow after righteousness, attained to righteousness, even the righteousness which is of faith;
И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;
31 but Israel, following after a law of righteousness, did not arrive at that law.
а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.
32 Why? Because they did not seek it by faith, but as it were by works. They stumbled over the stumbling stone;
Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;
33 even as it is written, "Look, I am laying in Zion a stumbling stone and a rock to trip over; and the one who believes in him will not be put to shame."
както е писано:
