Romans 6
1 What should we say then? Should we continue in sin, that grace may abound?
Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
2 Absolutely not. We who died to sin, how could we live in it any longer?
Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
3 Or do you not know that all we who were baptized into Christ Jesus were baptized into his death?
Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
4 We were buried therefore with him through baptism to death, that just like Christ was raised from the dead through the glory of the Father, so we also might walk in newness of life.
Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 For if we have become united with him in the likeness of his death, we will also be part of his resurrection;
Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
6 knowing this, that our old self was crucified with him, that the body of sin might be done away with, so that we would no longer be in bondage to sin.
като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.
7 For he who has died has been freed from sin.
Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
8 But if we died with Christ, we believe that we will also live with him;
Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,
9 knowing that Christ, being raised from the dead, dies no more. Death no more has dominion over him.
знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 For the death that he died, he died to sin one time; but the life that he lives, he lives to God.
Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
11 In the same way, consider yourselves dead to sin, but alive to God in Christ Jesus.
Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
12 Therefore do not let sin reign in your mortal body, that you should obey it in its lusts.
И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.
13 Neither present your members to sin as instruments of unrighteousness, but present yourselves to God, as alive from the dead, and your members as instruments of righteousness to God.
Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
14 For sin will not have dominion over you. For you are not under law, but under grace.
Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
15 What then? Should we sin because we are not under law, but under grace? Absolutely not.
Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16 Do you not know that when you present yourselves to someone as obedient slaves, you are slaves of the one whom you obey, whether of sin, which leads to death, or of obedience, which leads to righteousness?
Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17 But thanks be to God, that, whereas you were slaves of sin, you became obedient from the heart to that form of teaching to which you were entrusted.
Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
18 Being made free from sin, you became slaves of righteousness.
и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19 I speak in human terms because of the weakness of your flesh, for as you presented your members as slaves to uncleanness and to wickedness upon wickedness, even so now present your members as slaves to righteousness for sanctification.
(По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.
20 For when you were slaves of sin, you were free in regard to righteousness.
Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
21 What fruit then did you have at that time in the things of which you are now ashamed? For the end of those things is death.
Какъв плод имахте тогава от ония неща?
22 But now, being made free from sin, and having become slaves of God, you have your fruit of sanctification, and the result of everlasting life. (aiōnios g166)
Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот. (aiōnios g166)
