Matthew 20
1 "For the kingdom of heaven is like a landowner who went out early in the morning to hire laborers for his vineyard.
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 When he had agreed with the laborers for a denarius a day, he sent them into his vineyard.
И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 He went out about nine in the morning, and saw others standing idle in the marketplace.
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 To them he said, 'You also go into the vineyard, and whatever is right I will give you.' So they went their way.
и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Again he went out about noon and at three in the afternoon, and did likewise.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 About five that afternoon he went out, and found others standing. He said to them, 'Why do you stand here all day idle?'
А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7 "They said to him, 'Because no one has hired us.' "He said to them, 'You also go into the vineyard.'
Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 When evening had come, the lord of the vineyard said to his manager, 'Call the laborers and pay them their wages, beginning from the last to the first.'
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 "When those who were hired at about five in the afternoon came, they each received a denarius.
И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 When the first came, they supposed that they would receive more; and they likewise each received a denarius.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 When they received it, they murmured against the master of the household,
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 saying, 'These last have spent one hour, and you have made them equal to us, who have borne the burden of the day and the scorching heat.'
Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 "But he answered one of them, 'Friend, I am doing you no wrong. Did you not agree with me for a denarius?
А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Take that which is yours, and go your way. It is my desire to give to this last just as much as to you.
Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Is it not lawful for me to do what I want to with what I own? Or is your eye evil, because I am good?'
Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16 So the last will be first, and the first last; for many are called, but few are chosen."
Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 As Jesus was going up to Jerusalem, he took the Twelve aside, and on the way he said to them,
И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18 "Look, we are going up to Jerusalem, and the Son of Man will be delivered to the chief priests and scribes, and they will condemn him to death,
Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 and will hand him over to the non-Jews to mock, to scourge, and to crucify; and the third day he will be raised up."
и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Then the mother of the sons of Zebedee came to him with her sons, kneeling and asking a certain thing of him.
Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 He said to her, "What do you want?" She said to him, "Command that these, my two sons, may sit, one on your right hand, and one on your left hand, in your Kingdom."
А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22 But Jesus answered and said, "You do not know what you are asking. Are you able to drink the cup that I am about to drink?" They said to him, "We are able."
А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23 He said to them, "You will indeed drink my cup, but to sit on my right hand and on my left hand is not mine to give; but it is for whom it has been prepared by my Father."
Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 When the ten heard it, they were indignant with the two brothers.
И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 But Jesus summoned them, and said, "You know that the rulers of the nations lord it over them, and their great ones exercise authority over them.
Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26 It will not be so among you, but whoever desires to become great among you must be your servant.
Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 And whoever desires to be first among you must be your slave,
и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 even as the Son of Man did not come to be served, but to serve, and to give his life as a ransom for many."
също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 As they went out from Jericho, a large crowd followed him.
И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 And look, two blind men sitting by the road, when they heard that Jesus was passing by, shouted, "Have mercy on us, Lord, son of David."
И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 The crowd rebuked them, telling them that they should be quiet, but they shouted even more, "Have mercy on us, Lord, son of David."
А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32 Jesus stood still, and called them, and asked, "What do you want me to do for you?"
И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 They told him, "Lord, that our eyes may be opened."
Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 Jesus, being moved with compassion, touched their eyes; and immediately their eyes received their sight, and they followed him.
А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
