Mark 6
1 And he went out from there and came into his own country, and his disciples followed him.
И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 And when the Sabbath had come, he began to teach in the synagogue, and many hearing him were astonished, saying, "Where did this man get these things?" and, "What is the wisdom that is given to this man, that such mighty works come about by his hands?
О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
3 Is not this the carpenter, the son of Mary, and brother of James, Josi, Judas, and Simon? Are not his sisters here with us?" They were offended at him.
Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 Jesus said to them, "A prophet is not without honor, except in his own country, and among his own relatives, and in his own house."
А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 And he could do no mighty work there, except that he laid his hands on a few sick people, and healed them.
И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 And he was amazed because of their unbelief. And he went around the villages teaching.
И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 And he called to himself the twelve, and began to send them out two by two; and he gave them authority over the unclean spirits.
И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 And he commanded them that they should take nothing for their journey, except a staff only: no bread, no pack, no money in their belts,
И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 but to wear sandals, and not to put on two tunics.
но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
10 And he said to them, "Wherever you enter into a house, stay there until you depart from there.
И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 And if any place will not receive you or listen to you, as you depart from there, shake off the dust that is under your feet for a testimony against them."
И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 So they went out and proclaimed that all should repent.
И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 They cast out many demons, and anointed many with oil who were sick, and healed them.
И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
14 King Herod heard this, for his name had become known, and he said, "John the Baptist has risen from the dead, and therefore these powers are at work in him."
И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
15 But others said, "He is Elijah." Others said, "He is a prophet, like one of the prophets."
А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
16 But Herod, when he heard this, said, "This is John, whom I beheaded. He has risen."
Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
17 For Herod himself had sent out and arrested John, and bound him in prison for the sake of Herodias, his brother Philip's wife, for he had married her.
Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
18 For John said to Herod, "It is not lawful for you to have your brother's wife."
Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 So Herodias set herself against him, and desired to kill him, but she could not,
А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 for Herod feared John, knowing that he was a righteous and holy man, and kept him safe. And when he heard him, he was very perplexed, but he heard him gladly.
защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 And then a convenient day came, that Herod on his birthday gave a supper for his nobles, the high officers, and the leaders of Galilee.
И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
22 And when the daughter of Herodias herself came in and danced, she pleased Herod and those sitting with him. The king said to the young woman, "Ask me whatever you want, and I will give it to you."
и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
23 And he swore to her, "Whatever you ask me, I will give you, up to half of my kingdom."
И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
24 So she went out, and said to her mother, "What should I ask?" And she said, "The head of John the baptizer."
А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
25 And she came in immediately with haste to the king, and asked, "I want you to give me right now the head of John the Baptist on a platter."
И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
26 And the king was exceedingly sorry, but for the sake of his oaths, and those reclining, he did not wish to refuse her.
И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27 So immediately the king sent out a soldier of his guard, and commanded to bring John's head, and he went and beheaded him in the prison,
И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 and brought his head on a platter, and gave it to the young woman; and the young woman gave it to her mother.
и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 And when his disciples heard this, they came and took up his corpse, and placed it in a tomb.
И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 Then the apostles gathered themselves together to Jesus, and they told him all things, whatever they had done, and whatever they had taught.
И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 And he said to them, "Come away by yourselves to an isolated place, and rest awhile." For there were many coming and going, and they had no leisure so much as to eat.
И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 So they went away in the boat to an isolated place by themselves.
И отидоха с ладията на уединено място насаме.
33 But they saw them going, and many recognized him and ran there on foot from all the cities and they arrived before them.
А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
34 And he came out, saw a large crowd, and he had compassion on them, because they were like sheep without a shepherd, and he began to teach them many things.
И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 And when it was late in the day, his disciples came to him, and said, "This place is desolate, and it is late in the day.
И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 Send them away, that they may go into the surrounding country and villages, and buy themselves something to eat."
разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 But he answered them, "You give them something to eat." And they said to him, "Are we to go and buy two hundred denarii worth of bread, and give them something to eat?"
А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
38 He said to them, "How many loaves do you have? Go see." When they knew, they said, "Five, and two fish."
А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
39 He commanded them that everyone should sit down in groups on the green grass.
И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 They sat down in ranks, by hundreds and by fifties.
И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 He took the five loaves and the two fish, and looking up to heaven, he blessed and broke the loaves, and he gave to his disciples to set before them, and he divided the two fish among them all.
И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 They all ate, and were filled.
И всички ядоха и се наситиха.
43 They took up twelve baskets full of broken pieces and also of the fish.
И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 Those who ate the loaves were five thousand men.
А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
45 And immediately he made his disciples get into the boat, and to go ahead to the other side, to Bethsaida, while he himself was sending the crowd away.
И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 After he had taken leave of them, he went up the mountain to pray.
И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47 When evening had come, the boat was in the midst of the sea, and he was alone on the land.
И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48 He saw them distressed in rowing, for the wind was against them. In the watch between three and six in the morning he came to them, walking on the sea, and he would have passed by them,
И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 but they, when they saw him walking on the sea, supposed that it was a ghost, and began to scream;
А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 for they all saw him, and were troubled. But he immediately spoke with them, and said to them, "Cheer up. It is I. Do not be afraid."
защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 And he got into the boat with them, and the wind ceased. And they were completely profusely astonished among themselves;
И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52 for they had not understood about the loaves, but their hearts were hardened.
Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53 When they had crossed over, they came to land at Gennesaret, and moored to the shore.
И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 When they had come out of the boat, immediately the people recognized him,
И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
55 and ran around that whole region, and began to bring those who were sick, on their mats, to where they heard he was.
и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56 Wherever he entered, into villages, or into cities, or into the country, they placed the sick in the marketplaces, and begged him that they might touch just the fringe of his garment; and everyone who touched him were made well.
И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
