Luke 19
1 He entered and was passing through Jericho.
След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
2 And look, there was a man named Zacchaeus. He was a chief tax collector, and he was rich.
И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
3 He was trying to see who Jesus was, and could not because of the crowd, because he was short.
искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
4 He ran on ahead, and climbed up into a sycamore tree to see him, for he was to pass that way.
И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
5 And as he came to the place, looking up, Jesus saw him, and said to him, "Zacchaeus, hurry and come down, for today I must stay at your house."
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
6 He hurried, came down, and received him joyfully.
И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
7 And when they saw it, they all murmured, saying, "He has gone in to lodge with a man who is a sinner."
И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
8 And Zacchaeus stood and said to the Lord, "Look, Lord, half of my goods I give to the poor. If I have wrongfully exacted anything of anyone, I restore four times as much."
А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
9 Jesus said to him, "Today, salvation has come to this house, because he also is a son of Abraham.
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 For the Son of Man came to seek and to save that which was lost."
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
11 As they heard these things, he went on and told a parable, because he was near Jerusalem, and they supposed that the Kingdom of God would be revealed immediately.
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12 He said therefore, "A certain nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom, and to return.
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
13 He called ten servants of his, and gave them ten mina coins, and told them, 'Conduct business until I come.'
И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
14 But his citizens hated him, and sent an envoy after him, saying, 'We do not want this man to reign over us.'
Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
15 "It happened when he had come back again, having received the kingdom, that he commanded these servants, to whom he had given the money, to be called to him, that he might know what they had gained by conducting business.
А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 The first came before him, saying, 'Lord, your mina has made ten more minas.'
Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 "And he said to him, 'Well done, good servant. Because you were faithful with very little, you will have authority over ten cities.'
И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 "The second came, saying, 'Your mina, Lord, has made five minas.'
Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 "So he said to him, 'And you are to be over five cities.'
А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Another came, saying, 'Lord, look, your mina, which I kept laid away in a handkerchief,
Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
21 for I feared you, because you are an exacting man. You take up that which you did not lay down, and reap that which you did not sow.'
защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 "He said to him, 'Out of your own mouth will I judge you, you wicked servant. You knew that I am an exacting man, taking up that which I did not lay down, and reaping that which I did not sow.
Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
23 Then why did you not deposit my money in the bank, and at my coming, I might have earned interest on it?'
тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 He said to those who stood by, 'Take the mina away from him, and give it to him who has the ten minas.'
И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
25 "They said to him, 'Lord, he has ten minas.'
(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 'For I tell you that to everyone who has, will more be given; but from him who does not have, even that which he has will be taken away.
Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 But bring those enemies of mine who did not want me to reign over them here, and kill them before me.'"
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28 Having said these things, he went on ahead, going up to Jerusalem.
И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 It happened, when he drew near to Bethphage and Bethany, at the mountain that is called Olivet, he sent two of the disciples,
И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
30 saying, "Go your way into the village on the other side, in which, as you enter, you will find a colt tied, whereon no one ever yet sat. Untie it, and bring it.
Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 If anyone asks you, 'Why are you untying it?' say to him: 'Because the Lord needs it.'"
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 Those who were sent went away, and found things just as he had told them.
И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 As they were untying the colt, its owners said to them, "Why are you untying the colt?"
И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 They said, "Because the Lord needs it."
А те казаха: На Господа трябва.
35 They brought it to Jesus. They threw their cloaks on the colt, and set Jesus on them.
И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 As he went, they spread their cloaks in the way.
И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
37 As he was now getting near, at the descent of the Mount of Olives, the whole crowd of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works which they had seen,
И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 saying, "Blessed is the King who comes in the name of the Lord. Peace in heaven, and glory in the highest."
Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 Some of the Pharisees from the crowd said to him, "Teacher, rebuke your disciples."
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 He answered them, "I tell you that if these were silent, the stones would cry out."
И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
41 When he drew near, he saw the city and wept over it,
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 saying, "If you, even you, had known today the things that make for peace. But now, they are hidden from your eyes.
Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
43 For the days will come on you, when your enemies will throw up a barricade against you, surround you, hem you in on every side,
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
44 and will dash you and your children within you to the ground. They will not leave in you one stone on another, because you did not know the time of your visitation."
и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
45 And he entered into the temple, and began to drive out those who were selling and buying in it,
И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
46 saying to them, "It is written, 'And my house will be a house of prayer,' but you have made it a 'den of robbers'."
Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
47 He was teaching daily in the temple, but the chief priests and the scribes and the leaders among the people sought to destroy him.
И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
48 They could not find what they might do, for all the people hung on to every word that he said.
но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
