Job 3
1 After this Job opened his mouth, and cursed his day.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Job answered:
Иов, проговаряйки, рече:
3 "Let the day perish in which I was born, the night which said, 'A man is conceived.'
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Let that day be darkness. May God above not care about it, neither let the light shine on it.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Let darkness and the shadow of death claim it for their own. Let a cloud dwell on it. Let the blackness of the day terrify it.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 As for that night, let thick darkness seize on it. Let it not rejoice among the days of the year. Let it not come into the number of the months.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Look, let that night be barren. Let no joyful voice come in it.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Let them curse it who curse the day, who are ready to rouse up leviathan.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Let the stars of its twilight be dark. Let it look for light, but have none, neither let it see the eyelids of the morning,
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 because it did not shut up the doors of my mother's womb, nor did it hide trouble from my eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 "Why did I not die from the womb? Why did I not give up the spirit when my mother bore me?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Why did the knees receive me? Or why the breast, that I should suck?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 For now should I have lain down and been quiet. I should have slept, then I would have been at rest,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 with kings and counselors of the earth, who built up waste places for themselves;
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 or with princes who had gold, who filled their houses with silver:
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 or as a hidden untimely birth I had not been, as infants who never saw light.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 There the wicked cease from troubling. There the weary are at rest.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 There the prisoners are at ease together. They do not hear the voice of the taskmaster.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 The small and the great are there. The servant is free from his master.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 "Why is light given to him who is in misery, life to the bitter in soul,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Who long for death, but it doesn't come; and dig for it more than for hidden treasures,
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 who rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Why is light given to a man whose way is hid, whom God has hedged in?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 For my sighing comes before I eat. My groanings are poured out like water.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For the thing which I fear comes on me, That which I am afraid of comes to me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I am not at ease, neither am I quiet, neither have I rest; but trouble comes."
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
