Job 24
1 "Why aren't times made known by Shaddai? Why do not those who know him see his days?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 There are people who remove the landmarks. They violently take away flocks, and feed them.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 They drive away the donkey of the fatherless, and they take the widow's ox for a pledge.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 They turn the needy out of the way. The poor of the earth all hide themselves.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Look, as wild donkeys in the desert, they go forth to their work, seeking diligently for food. The wilderness yields them bread for their children.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 They cut their provender in the field. They glean the vineyard of the wicked.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 They lie all night naked without clothing, and have no covering in the cold.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 They are wet with the showers of the mountains, and embrace the rock for lack of a shelter.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 There are those who pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor,
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 So that they go around naked without clothing. Being hungry, they carry the sheaves.
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 They make oil within the walls of these men. They tread wine presses, and suffer thirst.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 From out of the populous city, men groan. The soul of the wounded cries out, yet God doesn't regard the folly.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 "These are of those who rebel against the light. They do not know its ways, nor abide in its paths.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 The murderer rises with the light. He kills the poor and needy. In the night he is like a thief.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 The eye also of the adulterer waits for the twilight, saying, 'No eye shall see me.' He disguises his face.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 In the dark they dig through houses. They shut themselves up in the daytime. They do not know the light.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 For the morning is to all of them like thick darkness, for they know the terrors of the thick darkness.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 "They are foam on the surface of the waters. Their portion is cursed in the earth. They do not turn into the way of the vineyards.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 The womb shall forget him. The worm shall feed sweetly on him. He shall be no more remembered. Unrighteousness shall be broken as a tree.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 He devours the barren who do not bear. He shows no kindness to the widow.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Yet he preserves the mighty by his power. He rises up who has no assurance of life.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 He gives them security, and they rest in it. His eyes are on their ways.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 They are exalted; yet a little while, and they are gone. Yes, they are brought low, they are taken out of the way as all others, and are cut off as the tops of the ears of grain.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 If it isn't so now, who will prove me a liar, and make my speech worth nothing?"
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
