Acts 27
1 When it was determined that we should sail for Italy, they delivered Paul and certain other prisoners to a centurion named Julius, of the Augustan band.
И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 Embarking in a ship from Adramyttium, which was about to sail to places on the coast of Asia, we put to sea; Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.
И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 The next day, we landed at Sidon. Julius treated Paul kindly, and gave him permission to go to his friends and refresh himself.
На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.
4 Putting to sea from there, we sailed under the lee of Cyprus, because the winds were contrary.
и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
5 When we had sailed across the sea which is off Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.
И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.
6 There the centurion found a ship of Alexandria sailing for Italy, and he put us on board.
Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.
7 When we had sailed slowly many days, and had come with difficulty opposite Cnidus, the wind not allowing us further, we sailed under the lee of Crete, opposite Salmone.
И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
8 With difficulty sailing along it we came to a certain place called Fair Havens, near the city of Lasea.
И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.
9 When much time had passed and the voyage was now dangerous, because the Fast had now already gone by, Paul admonished them,
Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10 and said to them, "Sirs, I perceive that the voyage will be with injury and much loss, not only of the cargo and the ship, but also of our lives."
Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 But the centurion gave more heed to the master and to the owner of the ship than to those things which were spoken by Paul.
Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,
12 Because the haven was not suitable to winter in, the majority advised going to sea from there, if by any means they could reach Phoenix, and winter there, which is a port of Crete, looking northeast and southeast.
И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
13 When the south wind blew softly, supposing that they had obtained their purpose, they weighed anchor and sailed along Crete, close to shore.
И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.
14 But before long, a stormy wind beat down from shore, which is called Euraquilo.
Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;
15 When the ship was caught, and could not face the wind, we gave way to it, and were driven along.
и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 Running under the lee of a small island called Cauda, we were able, with difficulty, to secure the boat.
И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
17 After they had hoisted it up, they used cables to help reinforce the ship. Fearing that they would run aground on the Syrtis, they lowered the sea anchor, and so were driven along.
и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 As we labored exceedingly with the storm, the next day they began to throw things overboard.
И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.
19 On the third day, they threw out the ship's tackle with their own hands.
И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.
20 When neither sun nor stars shone on us for many days, and no small storm pressed on us, all hope that we would be saved was now taken away.
И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 When they had been long without food, Paul stood up in the middle of them, and said, "Sirs, you should have listened to me, and not have set sail from Crete, and have gotten this injury and loss.
А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.
22 Now I exhort you to cheer up, for there will be no loss of life among you, but only of the ship.
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;
23 For there stood by me this night an angel, belonging to the God whose I am and whom I serve,
защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,
24 saying, 'Do not be afraid, Paul. You must stand before Caesar. And look, God has granted you all those who sail with you.'
Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25 Therefore, sirs, cheer up. For I believe God, that it will be just as it has been spoken to me.
Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26 But we must run aground on a certain island."
Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 But when the fourteenth night had come, as we were driven back and forth in the Adriatic Sea, about midnight the sailors surmised that they were drawing near to some land.
А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
28 They took soundings, and found twenty fathoms. After a little while, they took soundings again, and found fifteen fathoms.
И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.
29 Fearing that we would run aground on rocky ground, they let go four anchors from the stern, and wished for daylight.
Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
30 As the sailors were trying to flee out of the ship, and had lowered the boat into the sea, pretending that they would lay out anchors from the bow,
И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
31 Paul said to the centurion and to the soldiers, "Unless these stay in the ship, you cannot be saved."
Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.
32 Then the soldiers cut away the ropes of the boat, and let it fall off.
Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
33 While the day was coming on, Paul urged them all to take some food, saying, "This day is the fourteenth day that you wait and continue fasting, having taken nothing.
А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 Therefore I urge you to take some food, for this is for your preservation; for not a hair will perish from any of your heads."
Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35 When he had said this, and had taken bread, he gave thanks to God in the presence of all, and he broke it, and began to eat.
И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.
36 Then they all cheered up, and they also took food.
От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37 In all, we were two hundred seventy-six souls on the ship.
И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 When they had eaten enough, they lightened the ship, throwing out the wheat into the sea.
И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
39 When it was day, they did not recognize the land, but they noticed a certain bay with a beach, and they decided to try to drive the ship onto it.
И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40 Casting off the anchors, they left them in the sea, at the same time untying the rudder ropes. Hoisting up the foresail to the wind, they made for the beach.
И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.
41 But coming to a place where two seas met, they ran the vessel aground. The bow struck and remained immovable, but the stern began to break up by the violence of the waves.
Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 The soldiers' counsel was to kill the prisoners, so that none of them would swim out and escape.
И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
43 But the centurion, desiring to save Paul, stopped them from their purpose, and commanded that those who could swim should throw themselves overboard first to go toward the land;
Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,
44 and the rest should follow, some on planks, and some on other things from the ship. So it happened that they all escaped safely to the land.
а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.
