Acts 20
1 After the uproar had ceased, Paul sent for the disciples and, after encouraging them, took leave of them, and departed to go into Macedonia.
След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 When he had gone through those parts, and had encouraged them with many words, he came into Greece.
И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
3 When he had spent three months there, and a plot was made against him by Jews as he was about to set sail for Syria, he determined to return through Macedonia.
И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
4 He was accompanied by Sopater son of Pyrrhus of Beroea; Aristarchus and Secundus of the Thessalonians; Gaius of Derbe; Timothy; and Tychicus and Trophimus of Asia.
И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
5 But these had gone ahead, and were waiting for us at Troas.
А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
6 We sailed away from Philippi after the days of Unleavened Bread, and came to them at Troas in five days, where we stayed seven days.
и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
7 On the first day of the week, when we were gathered together to break bread, Paul talked with them, intending to depart on the next day, and continued his speech until midnight.
И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
8 There were many lights in the upper chamber where we were gathered together.
И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
9 A certain young man named Eutychus sat in the window, weighed down with deep sleep. As Paul spoke still longer, being weighed down by his sleep, he fell down from the third story, and was taken up dead.
И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
10 Paul went down, and fell upon him, and embracing him said, "Do not be troubled, for his life is in him."
Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 When he had gone up, and had broken bread, and eaten, and had talked with them a long while, even until break of day, he departed.
След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 They brought the boy in alive, and were greatly comforted.
А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
13 But we who went ahead to the ship set sail for Assos, intending to take Paul aboard there, for he had so arranged, intending himself to go by land.
А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
14 When he met us at Assos, we took him aboard, and came to Mitylene.
И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
15 Sailing from there, we came the following day opposite Chios. The next day we landed at Samos, and the day after we came to Miletus.
И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
16 For Paul had determined to sail past Ephesus, that he might not have to spend time in Asia; for he was hastening, if it were possible for him, to be in Jerusalem on the day of Pentecost.
Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
17 From Miletus he sent to Ephesus, and called to himself the elders of the church.
А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18 When they had come to him, he said to them, "You yourselves know, from the first day that I set foot in Asia, how I was with you all the time,
И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
19 serving the Lord with all humility, with many tears, and with trials which happened to me by the plots of the Jews;
в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 how I did not hold back from declaring to you anything that was profitable, and teaching you publicly and from house to house,
как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
21 testifying both to Jews and to Greeks repentance toward God, and faith toward our Lord Jesus.
като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 And now, look, compelled by the Spirit, I am going to Jerusalem, not knowing what will happen to me there;
И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 except that the Holy Spirit testifies in every city, saying that bonds and afflictions wait for me.
освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
24 But I make my life an account of nothing precious to myself, so that I may finish my race, and the ministry which I received from the Lord Jesus, to fully testify to the Good News of the grace of God.
Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 "And now, look, I know that you all, among whom I went about proclaiming the Kingdom, will see my face no more.
И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
26 Therefore I testify to you today that I am innocent of everyone's blood,
Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 for I did not hold back from declaring to you the whole plan of God.
защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
28 Watch out for yourselves and to all the flock, in which the Holy Spirit has made you overseers, to shepherd the church of God which he purchased with his own blood.
Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
29 For I know that after my departure, vicious wolves will enter in among you, not sparing the flock.
Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 Men will arise from among your own selves, speaking perverse things, to draw away the disciples after them.
и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31 Therefore watch, remembering that for a period of three years I did not cease to admonish everyone night and day with tears.
Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 Now I entrust you to God, and to the word of his grace, which is able to build up, and to give you the inheritance among all those who are sanctified.
И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
33 I coveted no one's silver, or gold, or clothing.
Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
34 You yourselves know that these hands served my necessities, and those who were with me.
Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
35 In all things I gave you an example, that so laboring you ought to help the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, that he himself said, 'It is more blessed to give than to receive.'"
Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
36 When he had spoken these things, he knelt down and prayed with them all.
Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 They all wept a lot, and fell on Paul's neck and kissed him,
И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
38 sorrowing most of all because of the word which he had spoken, that they should see his face no more. And they accompanied him to the ship.
наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
