Acts 14
1 It happened in Iconium that they entered together into the Jewish synagogue, and so spoke that a great number of both of Jews and of Greeks believed.
О рече със силен глас: Стани прав на нозете си. И той скочи и ходеше.
2 But the disbelieving Jews stirred up and embittered the souls of the non-Jewish people against the brothers.
О А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
3 Therefore they stayed there a long time, speaking boldly in the Lord, who testified to the word of his grace, granting signs and wonders to be done by their hands.
Но пак, те преседяха там доста време и дързостно говореха в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 But the population of the city was divided. Some sided with the Jews, and some with the apostles.
И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.
5 When some of both the non-Jewish people and the Jews, with their rulers, made a violent attempt to mistreat and stone them,
И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 they became aware of it, and fled to the cities of Lycaonia, Lystra, Derbe, and the surrounding region.
те се научиха и избягаха в Ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,
7 There they preached the Good News.
и там проповядваха благовестието.
8 At Lystra a certain man sat, without strength in his feet, a cripple from his mother's womb, who never had walked.
А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9 He was listening to Paul speaking, who, fastening eyes on him, and seeing that he had faith to be made whole,
Той слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10 said with a loud voice, "Stand upright on your feet." He leaped up and walked.
рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
11 When the crowd saw what Paul had done, they lifted up their voice, saying in the language of Lycaonia, "The gods have come down to us in human form."
А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.
12 They called Barnabas "Jupiter," and Paul "Mercury," because he was the chief speaker.
И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.
13 The priest of Jupiter, whose temple was in front of their city, brought oxen and garlands to the gates, and would have made a sacrifice along with the crowds.
И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 But when the apostles, Barnabas and Paul, heard of it, they tore their clothes, and sprang into the crowd, crying out,
Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15 "Men, why are you doing these things? We also are men of like passions with you, and bring you good news, that you should turn from these vain things to the living God, who made the sky and the earth and the sea, and all that is in them;
О, мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;
16 who in the generations gone by allowed all the nations to walk in their own ways.
който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17 Yet he did not leave himself without witness, in that he did good and gave you rains from the sky and fruitful seasons, filling your hearts with food and gladness."
ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 Even saying these things, they hardly stopped the crowds from making a sacrifice to them.
И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.
19 But some Jews from Antioch and Iconium came there, and having persuaded the crowds, they stoned Paul, and dragged him out of the city, supposing that he was dead.
Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.
20 But as the disciples stood around him, he rose up, and entered into the city. On the next day he went out with Barnabas to Derbe.
А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
21 When they had preached the Good News to that city, and had made many disciples, they returned to Lystra, Iconium, and Antioch,
И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,
22 confirming the souls of the disciples, exhorting them to continue in the faith, and that through many afflictions we must enter into the Kingdom of God.
и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 When they had appointed elders for them in every church, and had prayed with fasting, they commended them to the Lord, on whom they had believed.
И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.
24 They passed through Pisidia, and came to Pamphylia.
И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 When they had spoken the word in Perga, they went down to Attalia.
И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.
26 From there they sailed to Antioch, from where they had been committed to the grace of God for the work which they had fulfilled.
Оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.
27 When they had arrived, and had gathered the church together, they reported all the things that God had done with them, and that he had opened a door of faith to the nations.
И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.
28 And they stayed with the disciples a long time.
И там преседяха доста време с учениците.
