1 Corinthians 4
1 So a person should consider us as Christ's servants, and stewards of God's mysteries.
Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
2 Here, moreover, it is required of stewards, that they be found faithful.
При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
3 But with me it is a very small thing that I should be judged by you, or by man's judgment. Yes, I do not judge my own self.
А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
4 For I know nothing against myself. Yet I am not justified by this, but he who judges me is the Lord.
Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
5 Therefore judge nothing before the time, until the Lord comes, who will both bring to light the hidden things of darkness, and reveal the counsels of the hearts. Then each one will get his praise from God.
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
6 Now these things, brothers, I have in a figure transferred to myself and Apollos for your sakes, that in us you might learn not to go beyond the things which are written, that none of you be puffed up against one another.
И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
7 For who makes you different? And what do you have that you did not receive? But if you did receive it, why do you boast as if you had not received it?
Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8 You are already filled. You have already become rich. You have come to reign without us. Yes, and I wish that you did reign, that we also might reign with you.
Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
9 For, I think that God has displayed us, the apostles, last of all, like men sentenced to death. For we are made a spectacle to the world, both to angels and people.
защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
10 We are fools for Christ's sake, but you are wise in Christ. We are weak, but you are strong. You have honor, but we have dishonor.
ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
11 Even to this present hour we hunger, thirst, are naked, are beaten, and have no certain dwelling place.
Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.
12 We toil, working with our own hands. When people curse us, we bless. Being persecuted, we endure.
трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
13 Being defamed, we entreat. We are made as the filth of the world, the dirt wiped off by all, even until now.
като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
14 I do not write these things to shame you, but to admonish you as my beloved children.
Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
15 For though you have ten thousand tutors in Christ, yet not many fathers. For in Christ Jesus, I became your father through the Good News.
Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
16 I appeal to you therefore, be imitators of me.
Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
17 Because of this I have sent Timothy to you, who is my beloved and faithful child in the Lord, who will remind you of my ways which are in Christ, even as I teach everywhere in every church.
По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.
18 Now some are puffed up, as though I were not coming to you.
Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
19 But I will come to you shortly, if the Lord is willing. And I will know, not the word of those who are puffed up, but the power.
Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
20 For the Kingdom of God is not in word, but in power.
Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
21 What do you want? Should I come to you with a rod, or in love and a spirit of gentleness?
Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
