1 Corinthians 11
1 Be imitators of me, even as I also am of Christ.
Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
2 Now I praise you, that you remember me in all things, and hold firm the traditions, even as I delivered them to you.
А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
3 But I would have you know that the head of every man is Christ, and the head of the woman is the man, and the head of Christ is God.
Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
4 Every man praying or prophesying, having his head covered, dishonors his head.
Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
5 But every woman praying or prophesying with her head unveiled dishonors her head. For it is one and the same thing as if she were shaved.
А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
6 For if a woman is not covered, let her also be shorn. But if it is shameful for a woman to be shorn or shaved, let her be covered.
Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.
7 For a man indeed ought not to have his head covered, because he is the image and glory of God, but the woman is the glory of the man.
Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
8 For man is not from woman, but woman from man;
(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
9 for neither was man created for the woman, but woman for the man.
понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
10 For this cause the woman ought to have authority on her head, because of the angels.
Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.
11 Nevertheless, neither is the woman independent of the man, nor the man independent of the woman, in the Lord.
(Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;
12 For as woman came from man, so a man also comes through a woman; but all things are from God.
защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
13 Judge for yourselves. Is it appropriate that a woman pray to God unveiled?
Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
14 Doesn't even nature itself teach you that if a man has long hair, it is a dishonor to him?
Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
15 But if a woman has long hair, it is a glory to her, for her hair is given to her for a covering.
но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
16 But if anyone seems to be contentious, we have no such custom, neither do God's churches.
Но, ако някой мисли да се препира за това,
17 But in giving you this command, I do not praise you, that you come together not for the better but for the worse.
А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
18 For first of all, when you come together in the church, I hear that divisions exist among you, and I partly believe it.
Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19 For there also must be factions among you, that those who are approved may be revealed among you.
защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);
20 When therefore you assemble yourselves together, it is not the Lord's supper that you eat.
прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
21 For in your eating each one takes his own supper first. One is hungry, and another is drunk.
защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
22 What, do you not have houses to eat and to drink in? Or do you despise God's church, and put them to shame who do not have? What should I tell you? Should I praise you? In this I do not praise you.
Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.
23 For I received from the Lord that which also I delivered to you, that the Lord Jesus on the night in which he was betrayed took bread.
Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 When he had given thanks, he broke it, and said, "This is my body, which is for you. Do this in memory of me."
и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.
25 In the same way he also took the cup, after the meal, saying, "This cup is the new covenant in my blood. Do this, as often as you drink, in memory of me."
Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
26 For as often as you eat this bread and drink this cup, you proclaim the Lord's death until he comes.
Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Therefore whoever eats this bread or drinks the Lord's cup in a manner unworthy will be guilty of the body and the blood of the Lord.
Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 But let a person examine himself, and so let him eat of the bread, and drink of the cup.
Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;
29 For he who eats and drinks eats and drinks judgment to himself, if he does not discern the body.
защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 For this cause many among you are weak and sickly, and not a few sleep.
По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 For if we discerned ourselves, we would not be judged.
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.
32 But when we are judged, we are punished by the Lord, that we may not be condemned with the world.
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 Therefore, my brothers, when you come together to eat, wait one for another.
Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34 But if anyone is hungry, let him eat at home, lest your coming together be for judgment. The rest I will set in order whenever I come.
Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
