< Romans 1 >
1 Paul, a servant of Christ Jesus, called to be an apostle, set apart for the Good News of God,
Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,
2 which he promised before through his prophets in the holy Scriptures,
(което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),
3 concerning his Son, who was born of the offspring of David according to the flesh,
за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
4 who was declared to be the Son of God with power, according to the Spirit of holiness, by the resurrection from the dead, Jesus Christ our Lord,
а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
5 through whom we received grace and the office of apostle, for obedience of faith among all the nations, for his name's sake;
чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;
6 among whom you are also called to belong to Jesus Christ;
между които сте и вие призвани от Исуса Христа:
7 to all who are in Rome, loved by God, called to be saints: Grace to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ.
до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
8 First, I thank my God through Jesus Christ for all of you, because your faith is proclaimed throughout the whole world.
Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.
9 For God is my witness, whom I serve in my spirit in the Good News of his Son, how I constantly mention you
Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
10 always in my prayers, requesting, if by any means now at last I may succeed by the will of God to come to you.
молящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
11 For I long to see you, that I may impart to you some spiritual gift to strengthen you;
Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
12 that is, that you and I may be mutually encouraged by each other's faith, both yours and mine.
то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,
13 Now I do not desire to have you unaware, brothers, that I often planned to come to you, and was hindered so far, that I might have some fruit among you also, even as among the other non-Jewish people.
И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.
14 I have an obligation both to Greeks and to barbarians, both to the wise and to the foolish.
Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
15 So, for my part, I am eager to preach the Good News to you also who are in Rome.
и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
16 For I am not ashamed of the Good News, for it is the power of God for salvation for everyone who believes; for the Jew first, and also for the Greek.
Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.
17 For in it is revealed God's righteousness from faith to faith. As it is written, "But the righteous will live by faith."
Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".
18 For the wrath of God is revealed from heaven against all ungodliness and unrighteousness of people, who suppress the truth by unrighteousness,
Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.
19 because what can be known about God is plain to them, because God has shown it to them.
Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
20 For since the creation of the world his invisible attributes, his eternal power and divine nature, have been clearly seen, being understood from what has been made. So they are without excuse. (aïdios )
Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. (aïdios )
21 Because, although they knew God, they did not glorify him as God or give him thanks, but their thinking became nonsense, and their foolish heart was darkened.
Защото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
22 Claiming to be wise, they became fools,
Като се представяха за мъдри, те глупееха,
23 and traded the glory of the immortal God for images resembling mortal humans, and of birds, and four-footed animals, and crawling creatures.
и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.
24 Therefore God also abandoned them in the lusts of their hearts to impurity, to the degrading of their bodies among themselves,
Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях,
25 who exchanged the truth of God for a lie, and worshiped and served the creation rather than the Creator, who is blessed forever. Amen. (aiōn )
те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. (aiōn )
26 For this reason, God abandoned them to their degrading passions. For their women exchanged natural relations for that which is contrary to nature.
Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.
27 Likewise also the men, giving up natural relations with women, burned in their lust toward one another, men with men, committing what is shameful, and receiving in themselves the due penalty of their error.
Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.
28 Even as they refused to have God in their knowledge, God abandoned them to a reprobate mind, to do those things which are not right;
И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
29 being filled with all unrighteousness, sexual immorality, wickedness, covetousness, maliciousness; full of envy, murder, strife, deceit, evil habits, secret slanderers,
изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;
30 slanderers, haters of God, insolent, arrogant, boastful, inventors of evil things, disobedient to parents,
шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,
31 foolish, promise-breakers, heartless, unforgiving, unmerciful;
безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
32 who, knowing the ordinance of God, that those who practice such things are worthy of death, not only do the same, but also approve of those who practice them.
които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.