Romans 10
1 Brothers, my heart's desire and my prayer to God is for them, that they may be saved.
Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля.
2 For I testify about them that they have a zeal for God, but not according to knowledge.
Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.
3 For being ignorant of God's righteousness, and seeking to establish their own righteousness, they did not subject themselves to the righteousness of God.
Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.
4 For Messiah is the end of the law for righteousness to everyone who believes.
Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.
5 For Moses writes about the righteousness of the law, "The one who does them will live by them."
Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.
6 But the righteousness which is of faith says this, "Do not say in your heart, 'Who will go up into heaven?' (that is, to bring Messiah down);
А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?
7 or, 'Who will go down into the deep?' (that is, to bring Messiah up from the dead.)" (Abyssos g12)
или: Кой ще слезе в бездната, сиреч да възведе Христа от мъртвите?" (Abyssos g12)
8 But what does it say? "The word is near you, in your mouth, and in your heart;" that is, the message of faith that we proclaim;
Но що казва тя? Казва, че "думата е близу при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.
9 because, if you acknowledge with your mouth that Yeshua is Lord and believe in your heart that God raised him from the dead, you will be saved.
Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш;
10 For with the heart one believes, resulting in righteousness, and with the mouth acknowledgment is made, resulting in salvation.
Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява.
11 For the Scripture says, "Whoever believes in him will not be put to shame."
Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".
12 For there is no distinction between Jew and Greek; for the same Lord of all is rich to all who call on him.
Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 For, "Whoever will call on the name of the Lord will be saved."
Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
14 How then will they call on him in whom they have not believed? How will they believe in him whom they have not heard? How will they hear without a proclaimer?
Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 And how will they preach unless they are sent? As it is written: "How beautiful are the feet of those who bring good news of peace, who bring good news of good things."
И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:
16 But they did not all listen to the Good News. For Isaiah says, "Lord, who has believed our report?"
Но не всички послушаха благовестието; Защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?
17 So faith comes by hearing, and hearing by the word of Messiah.
И тъй, вярването е от слушане, а слушането
18 But I ask, isn't it rather that they did not hear? On the contrary, "Their voice has gone out to all the earth, their words to the farthest parts of the world."
Но казвам: те не са ли чули? Наистина чули са:
19 But I ask, did not Israel know? First Moses says, "I will provoke you to jealousy with that which is not a people. I will make you angry with a foolish nation."
Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва:
20 Isaiah is very bold, and says, "I was found by those who did not seek me. I was revealed to those who did not ask for me."
А Исаия се осмелява да каже:
21 But as to Israel he says, "All day long I have stretched out my hands to a disobedient and obstinate people."
а за Израиля казва:
