Psalms 78
1 [A contemplation by Asaph.] Hear my teaching, my people. Turn your ears to the words of my mouth.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 I will open my mouth in a parable. I will utter dark sayings since the beginning of the world,
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 which we have heard and known, and our fathers have told us.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 We will not hide them from their descendants, telling to the generation to come the praises of the LORD, his strength, and his wondrous works that he has done.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 For he established a testimony in Jacob, and appointed a teaching in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their children;
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 that the generation to come might know it, the children yet unborn, and arise and tell their children,
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 that they might set their hope in God, and not forget the works of God, but keep his commandments,
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 and might not be as their fathers, a stubborn and rebellious generation, a generation that did not make their hearts loyal, whose spirit was not steadfast with God.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 The people of Ephraim, being armed and carrying bows, turned back in the day of battle.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 They did not keep God's covenant, and refused to walk by his Law.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 They forgot his doings, his wondrous works that he had shown them.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 He did marvelous things in the sight of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Zoan.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 He split the sea, and caused them to pass through. He made the waters stand as a heap.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 In the daytime he also led them with a cloud, and all night with a light of fire.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 He split rocks in the wilderness, and gave them drink abundantly as out of the depths.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 He brought streams also out of the rock, and caused waters to run down like rivers.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Yet they still went on to sin against him, to rebel against the Most High in the desert.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 They tempted God in their heart by asking food according to their desire.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Yes, they spoke against God. They said, "Can God prepare a table in the wilderness?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Look, he struck the rock, so that waters gushed out, and streams overflowed. Can he give bread also? Will he provide flesh for his people?"
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Therefore the LORD heard, and was angry. A fire was kindled against Jacob, anger also went up against Israel,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 because they did not believe in God, and did not trust in his salvation.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Yet he commanded the clouds above, and opened the doors of heaven.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 He rained down manna on them to eat, and gave them bread from heaven.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Man ate the bread of the mighty ones. He sent them food to the full.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 He caused the east wind to blow in the sky. By his power he guided the south wind.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 He rained also flesh on them as the dust; winged birds as the sand of the seas.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 He let it fall in the midst of his camp, all around his tent.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 So they ate, and were well filled. He gave them their own desire.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 They did not turn from their cravings. Their food was yet in their mouths,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 when the anger of God went up against them, killed some of the fattest of them, and struck down the young men of Israel.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 For all this they still sinned, and did not believe in his wondrous works.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Therefore he consumed their days in vanity, and their years in terror.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 When he killed them, then they inquired after him. They returned and sought God earnestly.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 They remembered that God was their rock, the Most High God, their redeemer.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 But they flattered him with their mouth, and lied to him with their tongue.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 For their heart was not right with him, neither were they faithful in his covenant.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 But he, being merciful, forgave iniquity, and did not destroy them. Yes, many times he turned his anger away, and did not stir up all his wrath.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 He remembered that they were but flesh, a wind that passes away, and doesn't come again.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 How often they rebelled against him in the wilderness, and grieved him in the desert.
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 They turned again and tempted God, and gave pain to the Holy One of Israel.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 They did not remember his hand, nor the day when he redeemed them from the adversary;
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 how he set his signs in Egypt, his wonders in the field of Zoan,
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 he turned their rivers into blood, and their streams, so that they could not drink.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 He sent among them swarms of flies, which devoured them; and frogs, which destroyed them.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 He gave also their increase to the caterpillar, and their labor to the locust.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 He destroyed their vines with hail, their sycamore fig trees with frost.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 He gave over their livestock also to the hail, and their flocks to hot thunderbolts.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 He threw on them the fierceness of his anger, wrath, indignation, and trouble, and a band of destroying angels.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 He made a path for his anger. He did not spare their soul from death, but gave their life over to the pestilence,
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 and struck all the firstborn in Egypt, the chief of their strength in the tents of Ham.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 But he led forth his own people like sheep, and guided them in the wilderness like a flock.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 He led them safely, so that they weren't afraid, but the sea overwhelmed their enemies.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 He brought them to the border of his sanctuary, to this mountain, which his right hand had taken.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 He also drove out the nations before them, allotted them for an inheritance by line, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Yet they tempted and rebelled against the Most High God, and did not keep his testimonies;
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 but turned back, and dealt treacherously like their fathers. They were turned aside like a deceitful bow.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 For they provoked him to anger with their high places, and moved him to jealousy with their engraved images.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 When God heard this, he was angry, and greatly abhorred Israel;
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 So that he forsook the tabernacle at Shiloh, the tent where he dwelt among men;
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 and delivered his strength into captivity, his glory into the adversary's hand.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 He also gave his people over to the sword, and was angry with his inheritance.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Fire devoured their young men. Their virgins had no wedding song.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Their cohanim fell by the sword, and their widows couldn't weep.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Then the Lord awakened as one out of sleep, like a mighty man who shouts by reason of wine.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 He struck his adversaries backward. He made them a permanent shame.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Moreover he rejected the tent of Joseph, and did not choose the tribe of Ephraim,
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 But chose the tribe of Judah, Mount Zion which he loved.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 He built his sanctuary like the heights, like the earth which he has established forever.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 He also chose David his servant, and took him from the sheepfolds;
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 from following the ewes that have their young, he brought him to be the shepherd of Jacob his servant, and Israel his inheritance.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 So he was their shepherd according to the integrity of his heart, and guided them by the skillfulness of his hands.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
