Psalms 74
1 [A contemplation by Asaph.] God, why have you rejected us forever? Why does your anger smolder against the sheep of your pasture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember your congregation, which you purchased of old, which you have redeemed to be the tribe of your inheritance; Mount Zion, in which you have lived.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up your feet to the perpetual ruins, all the evil that the enemy has done in the sanctuary.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Your adversaries have roared in the midst of your assembly. They have set up their standards as signs.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 They behaved like men wielding axes, cutting through a thicket of trees.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Now they break all its carved work down with hatchet and hammers.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They have burned your sanctuary to the ground. They have profaned the dwelling place of your Name.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said in their heart, "We will crush them completely." They have burned up all the places in the land where God was worshiped.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 We see no miraculous signs. There is no longer any prophet, neither is there among us anyone who knows how long.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 How long, God, shall the enemy mock? Shall the enemy blaspheme your name forever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why do you draw back your hand, even your right hand? Take it out of your pocket and consume them.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Yet God is my King from long ago, working salvation in the midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 You divided the sea by your strength. You broke the heads of the sea monsters in the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 You broke the heads of Leviathan in pieces. You gave him as food to people and desert creatures.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 You opened up spring and stream. You dried up mighty rivers.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 The day is yours, the night is also yours. You have prepared the light and the sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 You have set all the boundaries of the earth. You have made summer and winter.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this, that the enemy has mocked you, LORD. Foolish people have blasphemed your name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Do not deliver the soul of your dove to wild beasts. Do not forget the life of your poor forever.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Honor your covenant, for haunts of violence fill the dark places of the earth.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Do not let the oppressed return ashamed. Let the poor and needy praise your name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise, God. Plead your own cause. Remember how the foolish man mocks you all day.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Do not forget the voice of your adversaries. The tumult of those who rise up against you ascends continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
