< Psalms 22 >

1 [For the Chief Musician; set to "The Doe of the Morning." A Psalm by David.] My God, my God, why have you forsaken me? Why are you so far from helping me, and from the words of my groaning?
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 My God, I cry in the daytime, but you do not answer; in the night season, and am not silent.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 But you are holy, you who inhabit the praises of Israel.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 Our fathers trusted in you. They trusted, and you delivered them.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 They cried to you, and escaped. They trusted in you, and were not put to shame.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 But I am a worm, and no man; scorned by people and despised by the people.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 All those who see me mock me. They insult me with their lips. They shake their heads, saying,
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 "He trusts in the LORD; let him deliver him. Let him rescue him, since he delights in him."
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 But you brought me out of the womb. You made me trust at my mother's breasts.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 I was thrown on you from my mother's womb. You are my God since my mother bore me.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Do not be far from me, for trouble is near. For there is none to help.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Many bulls have surrounded me. Mighty ones of Bashan have encircled me.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 They open their mouths wide against me, like a lion tearing prey and roaring.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 I am poured out like water, and all my bones are out of joint. My heart is like wax; it is melted within me.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 My strength is dried up like a potsherd, and my tongue sticks to the roof of my mouth; and you have brought me into the dust of death.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 For many dogs have surrounded me. A company of evildoers have enclosed me. They have pierced my hands and my feet.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 I can count all of my bones. They look and stare at me.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 They divide my clothes among themselves, and for my clothing they cast a lot.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 But do not be far off, LORD. You are my help: hurry to help me.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Deliver my soul from the sword, my precious life from the power of the dog.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Save me from the lion's mouth. Yes, from the horns of the wild oxen, you have answered me.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 I will declare your name to my brothers. In the midst of the assembly I will praise you.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 You who fear the LORD, praise him. All you descendants of Jacob, glorify him. Revere him, all you descendants of Israel.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 For he has not despised or detested the affliction of the afflicted, nor has he hidden his face from him; but when he cried to him, he heard.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 Of you comes my praise in the great assembly. I will pay my vows before those who fear him.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 The humble shall eat and be satisfied. They shall praise the LORD who seek after him. Let your hearts live forever.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Every part of the earth shall remember and turn to the LORD, and all the families of the nations shall worship before you.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 For the kingdom is the LORD's, and he is the ruler over the nations.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 All the prosperous of the earth shall eat and worship. All those who go down to the dust shall bow before him; and my soul shall live for him.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Posterity shall serve him. Future generations shall be told about the LORD.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 They shall come and shall declare his righteousness to a people that shall be born, for he has done it.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

< Psalms 22 >