Numbers 14
1 All the congregation lifted up their voice, and cried; and the people wept that night.
Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
2 All the children of Israel murmured against Moses and against Aaron: and the whole congregation said to them, "Would that we had died in the land of Egypt, or would that we had died in this wilderness.
И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
3 Why does the LORD bring us to this land, to fall by the sword? Our wives and our little ones will be a prey: wouldn't it be better for us to return into Egypt?"
И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
4 And they said to one another, "Let us make a captain, and let us return into Egypt."
И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
5 Then Moses and Aaron fell on their faces before all the assembly of the congregation of the children of Israel.
Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
6 Joshua the son of Nun and Caleb the son of Jephunneh, who were of those who spied out the land, tore their clothes:
И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
7 and they spoke to all the congregation of the children of Israel, saying, "The land, which we passed through to spy it out, is an exceeding good land.
и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
8 If the LORD delights in us, then he will bring us into this land, and give it to us; a land which flows with milk and honey.
Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
9 Only do not rebel against the LORD, neither fear the people of the land; for they are bread for us: their defense is removed from over them, and the LORD is with us. Do not fear them."
Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
10 But all the congregation threatened to stone them with stones. Then the glory of the LORD appeared at the Tent of Meeting to all the children of Israel.
Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
11 The LORD said to Moses, "How long will this people despise me? And how long will they not believe in me, for all the signs which I have worked among them?
И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
12 I will strike them with the pestilence, and disinherit them, and I will make of you and your father's house a nation greater and mightier than they."
Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 Moses said to the LORD, "Then the Egyptians will hear it; for you brought up this people in your might from among them;
Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
14 and they will tell it to the inhabitants of this land. They have heard that you LORD are in the midst of this people; for you LORD are seen face to face, and your cloud stands over them, and you go before them, in a pillar of cloud by day, and in a pillar of fire by night.
и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
15 Now if you killed this people as one man, then the nations which have heard the fame of you will speak, saying,
И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
16 'Because the LORD was not able to bring this people into the land which he swore to them, therefore he has slain them in the wilderness.'
Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
17 Now please let the power of the Lord be great, according as you have spoken, saying,
И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
18 'The LORD is slow to anger, and abundant in loving kindness, forgiving iniquity and disobedience; and that will by no means clear [the guilty], visiting the iniquity of the fathers upon the children, and upon the children's children, upon the third and upon the fourth [generation].'
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Please pardon the iniquity of this people according to the greatness of your loving kindness, and according as you have forgiven this people, from Egypt even until now."
Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
20 The LORD said, "I have pardoned according to your word.
И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
21 But truly, as I live, and as all the earth shall be filled with the glory of the LORD;
но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
22 because all those men who have seen my glory, and my signs, which I worked in Egypt and in the wilderness, yet have tempted me these ten times, and have not listened to my voice;
Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
23 surely they shall not see the land which I swore to their fathers, neither shall any of those who despised me see it:
наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
24 but my servant Caleb, because he had another spirit with him, and has followed me fully, him will I bring into the land into which he went; and his descendants shall possess it.
Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
25 Now the Amalekite and the Canaanite dwell in the valley: tomorrow turn, and go into the wilderness by the way to the Red Sea."
(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
26 The LORD spoke to Moses and to Aaron, saying,
Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
27 "How long shall I bear with this evil congregation, that murmur against me? I have heard the murmurings of the children of Israel, which they murmur against me.
До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
28 Tell them, 'As I live, says the LORD, surely as you have spoken in my ears, so will I do to you:
Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
29 your dead bodies shall fall in this wilderness; and all who were numbered of you, according to your whole number, from twenty years old and upward, who have murmured against me,
труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
30 surely you shall not come into the land, concerning which I swore that I would make you dwell in it, except Caleb the son of Jephunneh, and Joshua the son of Nun.
ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
31 But your little ones, that you said should be a prey, them will I bring in, and they shall know the land which you have rejected.
Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
32 But as for you, your dead bodies shall fall in this wilderness.
А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
33 Your children shall be wanderers in the wilderness forty years, and shall bear your prostitution, until your dead bodies be consumed in the wilderness.
И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
34 After the number of the days in which you spied out the land, even forty days, for every day a year, you will bear your iniquities, even forty years, and you will know my alienation.'
Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
35 I, the LORD, have spoken, surely this will I do to all this evil congregation, who are gathered together against me: in this wilderness they shall be consumed, and there they shall die."
Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36 The men, whom Moses sent to spy out the land, who returned, and made all the congregation to murmur against him, by bringing up an evil report against the land,
И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
37 even those men who brought up an evil report of the land, died by the plague before the LORD.
тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
38 But Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, remained alive of those men who went to spy out the land.
А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
39 Moses told these words to all the children of Israel: and the people mourned greatly.
Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
40 They rose up early in the morning, and went up to the top of the mountain, saying, "Look, we are here, and will go up to the place which the LORD has promised: for we have sinned."
И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
41 Moses said, "Why now do you disobey the commandment of the LORD, since it shall not prosper?
А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
42 Do not go up, for the LORD isn't among you; that you not be struck down before your enemies.
Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
43 For there the Amalekite and the Canaanite are before you, and you shall fall by the sword: because you are turned back from following the LORD, therefore the LORD will not be with you."
Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
44 But they presumed to go up to the top of the mountain: nevertheless the ark of the covenant of the LORD, and Moses, did not depart out of the camp.
Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
45 Then the Amalekite came down, and the Canaanite who lived in that mountain, and struck them and beat them down, even to Hormah.
Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
