Mark 4
1 And again he began to teach by the lake. And a large crowd was gathered to him, so that he entered into a boat on the lake, and sat down. And the whole crowd was on the land by the lake.
О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 And then he taught them many things in parables, and told them in his teaching,
И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 "Listen. Look, the sower who went out to sow.
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 And it happened, as he sowed, some seed fell by the road, and the birds came and devoured it.
И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 And others fell on the rocky ground, where it had little soil, and immediately it sprang up, because it had no depth of soil.
Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 And when the sun came up, it was scorched; and because it had no root, it withered away.
а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 And others fell among the thorns, and the thorns grew up, and choked it, and it yielded no fruit.
И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 And others fell into the good ground, and yielded fruit, growing up and increasing; and brought forth thirty times, and sixty times, and one hundred times."
А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 And he said, "Whoever has ears to hear, let him hear."
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 And when he was alone, those who were around him with the twelve asked him about the parables.
И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 And he said to them, "To you has been given the mystery of the Kingdom of God, but to those who are outside, all things are done in parables,
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 that 'seeing they may see, and not perceive; and hearing they may hear, and not understand; lest perhaps they should turn and be forgiven.'"
тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 And he said to them, "Do you not understand this parable? And how will you understand all of the parables?
И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 The farmer sows the word.
Сеячът сее словото.
15 And these are the ones by the road where the word is sown; and when they have heard, immediately Satan comes, and takes away the word which has been sown in them.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 And these in a similar way are those who are sown on the rocky places, who, when they have heard the word, immediately receive it with joy.
Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 And they have no root in themselves, but are short-lived. Then, when oppression or persecution arises because of the word, immediately they stumble.
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 And others are those who are sown among the thorns; these are the ones who have heard the word,
Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 and the cares of the age, and the deceitfulness of riches, and the lusts of other things entering in choke the word, and it becomes unfruitful. (aiōn g165)
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
20 And those which were sown on the good ground are those who hear the word, and accept it, and bear fruit, some thirty times, some sixty times, and some one hundred times."
А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 And he said to them, "Is the lamp brought to be put under a basket or under a bed? Is it not put on a stand?
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 For there is nothing hidden, except that it should be made known; neither was anything made secret, but that it should come to light.
Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 If anyone has ears to hear, let him hear."
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 And he said to them, "Consider carefully what you hear. With whatever measure you measure, it will be measured to you, and more will be given to you.
Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 For whoever has, more will be given, and he who does not have, even that which he has will be taken away from him."
Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 And he said, "The Kingdom of God is like someone who scatters seed on the earth,
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
27 and he sleeps and rises night and day, and the seed springs up and grows; he doesn't know how.
и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 The earth bears fruit, first the blade, then the ear, then the full grain in the ear.
Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 But when the fruit is ripe, immediately he puts forth the sickle, because the harvest has come."
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 And he said, "To what will we liken the Kingdom of God? Or with what parable will we use for it?
При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
31 It's like a mustard seed, which, when it is sown upon the soil, though it is less than all the seeds that are upon the soil,
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 And when it is sown, grows up, and becomes greater than all the garden plants, and puts out large branches, so that the birds of the sky can lodge under its shadow."
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 And with many such parables he spoke the word to them, as they were able to hear it.
С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
34 And he did not speak to them without a parable; but privately to his own disciples he explained everything.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 And on that day, when evening had come, he said to them, "Let us go over to the other side."
И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 And leaving the crowd, they took him with them, even as he was, in the boat. And other boats were with him.
И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 And a big wind storm arose, and the waves beat into the boat, so much that the boat was already filled.
И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 And he himself was in the stern, asleep on the cushion, and they woke him up, and told him, "Teacher, do you not care that we are dying?"
А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
39 And he awoke, and rebuked the wind, and said to the lake, "Peace. Be still." And the wind ceased, and there was a great calm.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 And he said to them, "Why are you so afraid? Do you still have no faith?"
И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 And they were greatly afraid, and said to one another, "Who then is this, that even the wind and the lake obey him?"
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
