Job 23
1 Then Job answered,
А Иов в отговор рече:
2 "Even today my complaint is rebellious. His hand is heavy in spite of my groaning.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Oh that I knew where I might find him. That I might come even to his seat.
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 I would set my cause in order before him, and fill my mouth with arguments.
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 I would know the words which he would answer me, and understand what he would tell me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Would he contend with me in the greatness of his power? No, but he would listen to me.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 There the upright might reason with him, so I should be delivered forever from my judge.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 "If I go east, he is not there; if west, I can't find him;
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 He works to the north, but I can't see him. He turns south, but I can't catch a glimpse of him.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But he knows the way that I take. When he has tried me, I shall come forth like gold.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 My foot has held fast to his steps. I have kept his way, and not turned aside.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 I haven't gone back from the commandment of his lips. I have treasured up the words of his mouth more than my necessary food.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 But he stands alone, and who can oppose him? What his soul desires, even that he does.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 For he performs that which is appointed for me. Many such things are with him.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Therefore I am terrified at his presence. When I consider, I am afraid of him.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 For God has made my heart faint. Shaddai has terrified me.
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Because I was not cut off before the darkness, neither did he cover the thick darkness from my face.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
