Deuteronomy 2
1 Then we turned, and took our journey into the wilderness by the way to the Red Sea, as the LORD spoke to me; and we encircled Mount Seir many days.
Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
2 The LORD spoke to me, saying,
После Господ ми говори казвайки:
3 "You have encircled this mountain long enough. Turn northward.
Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
4 Command the people, saying, 'You are to pass through the border of your brothers the descendants of Esau, who dwell in Seir; and they will be afraid of you: take good heed to yourselves therefore;
И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
5 do not contend with them; for I will not give you of their land, no, not so much as for the sole of the foot to tread on; because I have given Mount Seir to Esau for a possession.
да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
6 You shall purchase food of them for money, that you may eat; and you shall also buy water of them for money, that you may drink.'"
С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
7 For the LORD your God has blessed you in all the work of your hand; he has known your walking through this great wilderness: these forty years the LORD your God has been with you; you have lacked nothing.
защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
8 So we passed by from our brothers the descendants of Esau, who dwell in Seir, from the way of the Arabah from Eilat and from Ezion Geber. We turned and passed by the way of the wilderness of Moab.
Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
9 The LORD said to me, "Do not bother Moab, neither contend with them in battle; for I will not give you of his land for a possession; because I have given Ar to the descendants of Lot for a possession."
Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
10 (The Emim lived there before, a people great, and many, and tall, as the Anakim:
(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
11 these also are accounted Rephaim, as the Anakim; but the Moabites call them Emim.
И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
12 The Horites also lived in Seir before, but the descendants of Esau succeeded them; and they destroyed them from before them, and lived in their place; as Israel did to the land of his possession, which the LORD gave to them.)
Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
13 "Now rise up, and cross over the Wadi Zered." So we went over the Wadi Zered.
Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
14 The days in which we came from Kadesh Barnea, until we had come over the Wadi Zered, were thirty-eight years; until all the generation of the men of war were consumed from the midst of the camp, as the LORD swore to them.
Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
15 Moreover the hand of God was against them, to destroy them from the midst of the camp, until they were consumed.
Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
16 So it happened, when all the men of war were consumed and dead from among the people,
А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
17 that the LORD spoke to me, saying,
Господ ми говори казвайки:
18 "You are this day to pass over Ar, the border of Moab:
Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
19 and when you come near over against the people of Ammon, do not bother them, nor contend with them; for I will not give you of the land of the people of Ammon for a possession; because I have given it to the people of Lot for a possession."
и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
20 (That also is accounted a land of Rephaim: Rephaim lived in it before; but the Ammonites call them Zamzummim,
(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
21 a people great, and many, and tall, as the Anakim; but the LORD destroyed them before them; and they succeeded them, and lived in their place;
люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
22 as he did for the descendants of Esau, who dwell in Seir, when he destroyed the Horites from before them; and they succeeded them, and lived in their place even to this day:
за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
23 and the Avvim, who lived in villages as far as Gaza, the Caphtorim, who came forth out of Caphtor, destroyed them, and lived in their place.)
и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
24 "Rise up, take your journey, and pass over the Valley of the Arnon: look, I have given into your hand Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land; begin to possess it, and contend with him in battle.
Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
25 This day will I begin to put the dread of you and the fear of you on the peoples who are under the whole sky, who shall hear the report of you, and shall tremble, and be in anguish because of you."
Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
26 I sent messengers out of the wilderness of Kedemoth to Sihon king of Heshbon with words of peace, saying,
И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
27 "Let me pass through your land: I will go along by the highway, I will turn neither to the right hand nor to the left.
Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
28 You shall sell me food for money, that I may eat; and give me water for money, that I may drink: only let me pass through on my feet,
С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
29 as the people of Esau who dwell in Seir, and the Moabites who dwell in Ar, did to me; until I shall pass over the Jordan into the land which the LORD our God gives us."
(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
30 But Sihon king of Heshbon would not let us pass by him; for the LORD your God hardened his spirit, and made his heart obstinate, that he might deliver him into your hand, as at this day.
Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
31 The LORD said to me, "Look, I have begun to deliver up Sihon and his land before you: begin to possess, that you may inherit his land."
А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
32 Then Sihon came out against us, he and all his people, to battle at Jahaz.
Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
33 The LORD our God delivered him up before us; and we struck him, and his sons, and all his people.
И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
34 We took all his cities at that time, and utterly destroyed every inhabited city, with the women and the little ones; we left none remaining:
В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
35 only the livestock we took for a prey to ourselves, with the spoil of the cities which we had taken.
Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
36 From Aroer, which is on the edge of the Valley of the Arnon, and the city that is in the valley, even to Gilead, there was not a city too high for us; the LORD our God delivered up all before us:
От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
37 only to the land of the people of Ammon you did not come near; all the side of the river Jabbok, and the cities of the hill country, and wherever the LORD our God forbade us.
Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
