Romans 14
1 Now accept one who is weak in faith, but not for disputes over opinions.
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,
2 One person has faith to eat all things, but the one who is weak eats only vegetables.
Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.
3 Do not let the one who eats despise the one who does not eat. Do not let the one who does not eat judge the one who eats, for God has accepted him.
Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
4 Who are you who judge another's servant? To his own lord he stands or falls. Yes, he will be made to stand, for the Lord has power to make him stand.
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 One esteems one day as more important; and another one esteems every day alike. Let each one be fully convinced in his own mind.
Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 The one who observes the day, observes it to the Lord; and the one who does not observe the day, he does not observe it to the Lord. The one who eats, he eats to the Lord; since he gives thanks to God. And the one who does not eat, he does not eat to the Lord, and gives thanks to God.
Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 For none of us lives to himself, and none dies to himself.
Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 For if we live, we live to the Lord. Or if we die, we die to the Lord. If therefore we live or die, we are the Lord's.
Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 For to this end Christ died, and lived again, that he might be Lord of both the dead and the living.
Защото Христос затова умря и оживя
10 But you, why do you judge your brother? Or you again, why do you despise your brother? For we will all stand before the judgment seat of God.
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 For it is written, "'As I live,' says the Lord, 'to me every knee will bow. Every tongue will confess to God.'"
Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
12 So then each one of us will give account of himself to God.
И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13 Therefore let us not judge one another any more, but judge this rather, not to put a stumbling block in a brother's way, or an occasion for falling.
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това
14 I know, and am persuaded in the Lord Jesus, that nothing is unclean of itself; except that to him who considers anything to be unclean, to him it is unclean.
Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15 Yet if because of food your brother is grieved, you walk no longer in love. Do not destroy with your food him for whom Christ died.
Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 Then do not let your good be slandered,
Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 for the kingdom of God is not eating and drinking, but righteousness, peace, and joy in the Holy Spirit.
Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 For he who serves Christ in these things is acceptable to God and approved by people.
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 So then, let us follow after things which make for peace, and things by which we may build one another up.
И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 Do not overthrow God's work for food's sake. All things indeed are clean, however it is evil for anyone who creates a stumbling block by eating.
Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 It is good to not eat meat, drink wine, or do anything by which your brother stumbles, or is offended, or is made weak.
Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
22 The faith you have, keep between yourself and God. Happy is the one who does not judge himself in that which he approves.
Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 But he who doubts is condemned if he eats, because it is not of faith; and whatever is not of faith is sin.
Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.
