Psalms 69
1 [For the Chief Musician. To the tune of "Lilies." By David.] Save me, God, for the waters have come up to my neck.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 I sink in deep mire, where there is no foothold. I have come into deep waters, where the floods overflow me.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 I am weary with my crying. My throat is dry. My eyes fail, looking for my God.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Those who hate me without a cause are more than the hairs of my head. Those who want to cut me off, being my enemies wrongfully, are mighty. I have to restore what I did not take away.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 God, you know my foolishness. My sins aren't hidden from you.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Do not let those who wait for you be put to shame because of me, Jehovah of hosts. Do not let those who seek you be brought to dishonor through me, God of Israel.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Because for your sake I suffer insults. Shame has covered my face.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 I have become a stranger to my brothers, a foreigner to my mother's children.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 For the zeal of your house consumes me. The insults of those who insult you have fallen on me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 When I wept and I fasted, it brought me insults.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 When I made sackcloth my clothing, I became a byword to them.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 Those who sit in the gate talk about me. I am the song of the drunkards.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 But as for me, my prayer is to you, Jehovah, in an acceptable time. God, in the abundance of your loving kindness, answer me in the truth of your salvation.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Deliver me out of the mire, and do not let me sink. Let me be delivered from those who hate me, and out of the deep waters.
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Do not let the flood waters overwhelm me, neither let the deep swallow me up. Do not let the pit shut its mouth on me.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Answer me, Jehovah, for your loving kindness is good. According to the multitude of your tender mercies, turn to me.
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Do not hide your face from your servant, for I am in distress. Answer me speedily.
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Draw near to my soul, and redeem it. Ransom me because of my enemies.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 You know how I am insulted, and my shame, and my disgrace. My adversaries are all before you.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Insults have broken my heart, so that I am in despair. I looked for some to take pity, but there was none; for comforters, but I found none.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 They also gave me gall for my food. In my thirst, they gave me vinegar to drink.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Let their table before them become a snare, and a retribution, and a trap, and a stumbling block.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Let their eyes be darkened, so that they can't see, and make their backs weak continually.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Pour out your indignation on them. Let the fierceness of your anger overtake them.
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Let their habitation be desolate, and let no one dwell in their tents.
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 For they persecute him whom you have wounded. They tell of the sorrow of those whom you have hurt.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Charge them with crime upon crime. Do not let them come into your righteousness.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Let them be blotted out of the Book of Life, and not be written with the righteous.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 But I am in pain and distress. Let your salvation, God, protect me.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 I will praise the name of God with a song, and will magnify him with thanksgiving.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 It will please Jehovah better than an ox, or a bull that has horns and hoofs.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 The humble will see it and rejoice. You who seek after God, let your heart live.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 For Jehovah hears the needy, and doesn't despise his captive people.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Let heaven and earth praise him; the seas, and everything that moves in them.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 For God will save Zion, and build the cities of Judah. They shall settle there, and own it.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 The children also of his servants shall inherit it. Those who love his name shall dwell in it.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
