Luke 18
1 He also spoke a parable to them that they must always pray, and not give up,
Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
2 saying, "There was a judge in a certain city who did not fear God, and did not respect people.
О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
3 A widow was in that city, and she often came to him, saying, 'Give me justice against my adversary.'
В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 He would not for a while, but afterward he said to himself, 'Though I neither fear God, nor respect people,
Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 yet because this widow bothers me, I will give her justice, or else she will wear me out by her continual coming.'"
пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 The Lord said, "Listen to what the unrighteous judge says.
И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 Won't God avenge his chosen ones, who are crying out to him day and night, and yet he exercises patience with them?
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 I tell you that he will avenge them quickly. Nevertheless, when the Son of Man comes, will he find faith on the earth?"
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 He spoke also this parable to certain people who were convinced of their own righteousness, and who despised all others.
И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 "Two men went up into the temple to pray; one was a Pharisee, and the other was a tax collector.
Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 The Pharisee stood and prayed to himself like this: 'God, I thank you, that I am not like other people, extortioners, unrighteous, adulterers, or even like this tax collector.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 I fast twice a week. I give tithes of all that I get.'
Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 But the tax collector, standing far away, would not even lift up his eyes to heaven, but beat his breast, saying, 'God, be merciful to me, a sinner.'
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 I tell you, this man went down to his house justified rather than the other; for everyone who exalts himself will be humbled, but he who humbles himself will be exalted."
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 Now they were also bringing their babies to him, that he might touch them. But when the disciples saw it, they rebuked them.
Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 Jesus summoned them, saying, "Allow the little children to come to me, and do not hinder them, for the kingdom of God belongs to such as these.
Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Truly, I tell you, whoever does not receive the kingdom of God like a little child, he will in no way enter into it."
Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 A certain ruler asked him, saying, "Good Teacher, what must I do to inherit everlasting life?" (aiōnios g166)
И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
19 Jesus asked him, "Why do you call me good? No one is good, except one—God.
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 You know the commandments: 'Do not commit adultery,' 'Do not murder,' 'Do not steal,' 'Do not give false testimony,' 'Honor your father and your mother.'"
Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 And he said, "I have kept all these things from my youth up."
а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 When Jesus heard it, he said to him, "You still lack one thing. Sell all that you have, and distribute it to the poor. You will have treasure in heaven. Come, follow me."
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
23 But when he heard these things, he became very sad, for he was very rich.
Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 And Jesus looked at him and said, "How hard it is for those who have riches to enter into the kingdom of God.
И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
25 For it is easier for a camel to enter in through a needle's eye, than for a rich person to enter into the kingdom of God."
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 Those who heard it said, "Then who can be saved?"
А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 But he said, "The things which are impossible with man are possible with God."
А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 And Peter said, "Look, we have left our own things and followed you."
А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 He said to them, "Truly I tell you, there is no one who has left house, or wife, or brothers, or parents, or children, for the kingdom of God's sake,
А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
31 He took the twelve aside, and said to them, "Look, we are going up to Jerusalem, and all the things that are written through the prophets concerning the Son of Man will be completed.
И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
32 For he will be delivered up to the non-Jews, will be mocked, treated shamefully, and spit on.
Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 They will scourge and kill him. On the third day, he will rise again."
и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 They understood none of these things. This saying was hidden from them, and they did not understand the things that were said.
Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 It happened, as he came near Jericho, a certain blind man sat by the road, begging.
А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 Hearing a crowd going by, he asked what this meant.
И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 They told him that Jesus of Nazareth was passing by.
И казаха му, че Исус назарянинът минава.
38 He called out, "Jesus, Son of David, have mercy on me."
Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 Those who led the way rebuked him, that he should be quiet; but he shouted all the more, "Son of David, have mercy on me."
А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 Standing still, Jesus commanded him to be brought to him. When he had come near, he asked him,
И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
41 "What do you want me to do?" He said, "Lord, that I may see again."
Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
42 Jesus said to him, "Receive your sight. Your faith has healed you."
Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 And immediately he received his sight, and followed him, glorifying God. All the people, when they saw it, praised God.
И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
