Jeremiah 8
1 "At that time," says Jehovah, "they shall bring out the bones of the kings of Judah, and the bones of his officials, and the bones of the priests, and the bones of the prophets, and the bones of the inhabitants of Jerusalem, out of their graves;
В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимские жители;
2 and they shall spread them before the sun, and the moon, and all the host of heaven, which they have loved, and which they have served, and after which they have walked, and which they have sought, and which they have worshiped: they shall not be gathered, nor be buried, they shall be for dung on the surface of the earth.
И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред всичкото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; Тия кости не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.
3 Death shall be chosen rather than life by all the residue that remain of this evil family, that remain in all the places where I have driven them," says Jehovah of hosts.
И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.
4 "Moreover you shall tell them, 'Thus says Jehovah: Shall men fall, and not rise up again? Shall one turn away, and not return?
При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?
5 Why then do these people of Jerusalem turn away in perpetual backsliding? They hold fast deceit; they refuse to return.
Защо, прочее, се отбиха тия Ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?
6 I listened and heard, but they did not speak what is right: no man repents him of his wickedness, saying, "What have I done?" Everyone turns to his course, as a horse that rushes headlong in the battle.
Слушах и чух, но те не говориха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.
7 Yes, the stork in the sky knows her appointed times; and the turtledove and the swallow and the crane observe the time of their coming; but my people do not know Jehovah's law.
Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.
8 How can you say, "We are wise, and the law of Jehovah is with us?" But, look, the lying pen of the scribes has worked falsehood.
Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 The wise men are disappointed, they are dismayed and taken: look, they have rejected the word of Jehovah; and what kind of wisdom is in them?
Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?
10 therefore I will give their wives to others, and their fields to those who shall possess them: for everyone from the least even to the greatest is given to covetousness; from the prophet even to the priest every one deals falsely.
Затова, ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
11 They have healed the hurt of the daughter of my people superficially, saying, "Peace, peace;" when there is no peace.
И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха - Мир, мир!, а пък няма мир.
12 Were they ashamed when they had committed abomination? No. They were not at all ashamed, neither could they blush: therefore shall they fall among those who fall; in the time of their visitation they shall be cast down, says Jehovah.
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова, ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа казва Господ
13 I will utterly consume them, says Jehovah: no grapes shall be on the vine, nor figs on the fig tree, and the leaf shall fade; and the things that I have given them shall pass away from them.'"
Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И даже това, което им съм дал, ще избяга от тях.
14 "Why do we sit still? Assemble yourselves, and let us enter into the fortified cities, and let us be silent there; for Jehovah our God has put us to silence, and given us water of gall to drink, because we have sinned against Jehovah.
Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.
15 We looked for peace, but no good came; and for a time of healing, and look, dismay.
Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.
16 The snorting of his horses is heard from Dan: at the sound of the neighing of his strong ones the whole land trembles; for they have come, and have devoured the land and all that is in it; the city and those who dwell in it.
Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.
17 For, look, I will send serpents, adders, among you, which will not be charmed; and they shall bite you," says Jehovah.
Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.
18 "My joy for me is sorrow. My heart is faint within me.
Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.
19 Look, the voice of the cry of the daughter of my people from a land that is very far off: 'Isn't Jehovah in Zion? Isn't her King in her?'" "Why have they provoked me to anger with their engraved images, and with foreign vanities?"
Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, като казва: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чужди суети?
20 "'The harvest is past, the summer is ended, and we are not saved.'
Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.
21 For the hurt of the daughter of my people am I hurt: I mourn; dismay has taken hold on me.
Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.
22 Is there no balm in Gilead? Is there no physician there? Why then isn't the health of the daughter of my people recovered?
Няма ли балсама в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?
