Acts 12
1 Now about that time, Herod the king stretched out his hands to oppress some of the church.
Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
2 He killed James, the brother of John, with the sword.
О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.
3 When he saw that it pleased the Jewish people, he proceeded to seize Peter also. This was during the days of unleavened bread.
и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,
4 When he had arrested him, he put him in prison, and delivered him to four squads of four soldiers each to guard him, intending to bring him out to the people after the Passover.
И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
5 Peter therefore was kept in the prison, but constant prayer was made by the church to God for him.
И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
6 The same night when Herod was about to bring him out, Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains. Guards in front of the door kept the prison.
И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7 And look, an angel of the Lord stood by him, and a light shone in the cell. He struck Peter on the side, and woke him up, saying, "Stand up quickly." His chains fell off from his hands.
И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
8 The angel said to him, "Get dressed and put on your sandals." He did so. He said to him, "Put on your cloak, and follow me."
И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
9 And he went out and followed him. He did not know that what was being done by the angel was real, but thought he saw a vision.
И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
10 When they were past the first and the second guard, they came to the iron gate that leads into the city, which opened to them by itself. They went out, and went down one street, and immediately the angel departed from him.
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
11 When Peter had come to himself, he said, "Now I truly know that the Lord has sent out his angel and delivered me out of the hand of Herod, and from everything the Jewish people were expecting."
И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
12 Thinking about that, he came to the house of Mary, the mother of John whose surname was Mark, where many were gathered together and were praying.
И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.
13 And when Peter knocked at the door of the gate, a servant girl named Rhoda came to answer.
И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
14 When she recognized Peter's voice, she did not open the gate for joy, but ran in, and reported that Peter was standing in front of the gate.
И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
15 They said to her, "You are crazy." But she insisted that it was so. They said, "It is his angel."
А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.
16 But Peter continued knocking. When they had opened, they saw him, and were amazed.
А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17 But he, beckoning to them with his hand to be silent, declared to them how the Lord had brought him out of the prison. He said, "Tell these things to James, and to the brothers." Then he departed, and went to another place.
А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
18 Now as soon as it was day, there was no small stir among the soldiers about what had become of Peter.
А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
19 When Herod had sought for him, and did not find him, he examined the guards, and commanded that they should be put to death. He went down from Judea to Caesarea, and stayed there.
А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.
20 Now Herod was very angry with the people of Tyre and Sidon. They came with one accord to him, and, having made Blastus, the king's personal aide, their friend, they asked for peace, because their country depended on the king's country for food.
И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
21 On an appointed day, Herod dressed himself in royal clothing, and sat on the throne, and gave a speech to them.
И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22 But the crowd shouted, "The voice of a god, and not of a man."
А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 Immediately an angel of the Lord struck him, because he did not give God the glory, and he was eaten by worms and died.
И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
24 But the word of God grew and multiplied.
Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
25 Barnabas and Saul returned to Jerusalem, when they had fulfilled their service, also taking with them John whose surname was Mark.
А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
