2 Corinthians 4
1 Therefore seeing we have this ministry, even as we obtained mercy, we do not faint.
Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;
2 But we have renounced the hidden things of shame, not walking in craftiness, nor handling the word of God deceitfully; but by the manifestation of the truth commending ourselves to every man's conscience in the sight of God.
но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
3 Even if our Good News is veiled, it is veiled to those who are perishing;
Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват,
4 in whom the god of this world has blinded the minds of the unbelieving, so they would not see the light of the glorious Good News of Christ, who is the image of God. (aiōn g165)
за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. (aiōn g165)
5 For we do not preach ourselves, but Christ Jesus as Lord, and ourselves as your slaves because of Jesus.
(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
6 For it is God, who spoke for light to shine out of darkness, who has shone in our hearts to give the light of the knowledge of the glory of God in the face of Christ.
Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
7 But we have this treasure in clay vessels, that the exceeding greatness of the power may be of God, and not from ourselves.
А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 We are pressed on every side, yet not crushed; perplexed, yet not to despair;
Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
9 pursued, yet not forsaken; struck down, yet not destroyed;
гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
10 always carrying in the body the death of Jesus, that the life of Jesus may also be revealed in our body.
Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
11 For we who live are always delivered to death for Jesus' sake, that the life also of Jesus may be revealed in our mortal flesh.
Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
12 So then death works in us, but life in you.
Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13 But having the same spirit of faith, according to that which is written, "I believed, and therefore I spoke." We also believe, and therefore also we speak;
А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
14 knowing that he who raised the Lord Jesus will raise us also with Jesus, and will present us with you.
понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 For all things are for your sakes, that the grace, being multiplied through the many, may cause the thanksgiving to abound to the glory of God.
Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Therefore we do not become discouraged, but even though our outer nature is wearing away, yet our inner nature is being renewed day by day.
Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 For this momentary light affliction is working for us a far more exceeding and everlasting weight of glory; (aiōnios g166)
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, (aiōnios g166)
18 while we do not look at the things which are seen, but at the things which are not seen. For the things which are seen are temporal, but the things which are not seen are everlasting. (aiōnios g166)
които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни. (aiōnios g166)
