Psalms 88
1 [A Song. A Psalm by the sons of Korah. For the Chief Musician. To the tune of "The Suffering of Affliction." A contemplation by Heman, the Ezrahite.] LORD, the God of my salvation, I have cried day and night before you.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Let my prayer enter into your presence. Turn your ear to my cry.
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 I am counted among those who go down into the pit. I am like a man who has no help,
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 set apart among the dead, like the slain who lie in the grave, whom you remember no more. They are cut off from your hand.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 You have laid me in the lowest pit, in the darkest depths.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Your wrath lies heavily on me. You have afflicted me with all your waves. (Selah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 You have taken my friends from me. You have made me an abomination to them. I am confined, and I can't escape.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 My eyes are dim from grief. I have called on you daily, LORD. I have spread out my hands to you.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Do you show wonders to the dead? Do the dead rise up and praise you? (Selah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Is your loving kindness declared in the grave? Or your faithfulness in Destruction?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Are your wonders made known in the dark? Or your righteousness in the land of forgetfulness?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 But to you, LORD, I have cried. In the morning, my prayer comes before you.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 LORD, why do you reject my soul? Why do you hide your face from me?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 I am afflicted and ready to die from my youth up. While I suffer your terrors, I am distracted.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Your fierce wrath has gone over me. Your terrors have cut me off.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 They came around me like water all day long. They completely engulfed me.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 You have put lover and friend far from me, and my friends into darkness.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
