Psalms 139
1 [For the Chief Musician. A Psalm by David.] LORD, you have searched me, and you know me.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 You know my sitting down and my rising up. You perceive my thoughts from afar.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 You search out my path and my lying down, and are acquainted with all my ways.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 For there is not a word on my tongue, but, look, LORD, you know it altogether.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 You encircle me behind and in front, and you place your hand upon me.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 This knowledge is beyond me. It's lofty. I can't attain it.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Where could I go from your Spirit? Or where could I flee from your presence?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 If I ascend up into heaven, you are there. If I make my bed in Sheol, look, you are there. (Sheol h7585)
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 If I take the wings of the dawn, and settle in the uttermost parts of the sea;
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Even there your hand will lead me, and your right hand will hold me.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 If I say, "Surely the darkness will overwhelm me; the light around me will be night;"
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 even the darkness doesn't hide from you, but the night shines as the day. The darkness is like light to you.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 For you formed my inmost being. You knit me together in my mother's womb.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 I will give thanks to you, for I am awesomely and wonderfully made. Your works are wonderful, and my soul knows that very well.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 My frame wasn't hidden from you, when I was made in secret, woven together in the depths of the earth.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Your eyes saw my body. In your book they were all written, the days that were ordained for me, when as yet there were none of them.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 How precious to me are your thoughts, God. How vast is the sum of them.
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 If I would count them, they are more in number than the sand. When I wake up, I am still with you.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 If only you, God, would kill the wicked. Get away from me, you bloodthirsty men.
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 For they speak against you wickedly. Your enemies take your name in vain.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 LORD, do I not hate those who hate you? Am I not grieved with those who rise up against you?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 I hate them with perfect hatred. They have become my enemies.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Search me, God, and know my heart. Try me, and know my thoughts.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 See if there is any wicked way in me, and lead me in the everlasting way.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
