Lamentations 3
1 I am the man that has seen affliction by the rod of his wrath.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 He has led me and caused me to walk in darkness, and not in light.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Surely against me he turns his hand again and again all the day.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 My flesh and my skin he has made old; he has broken my bones.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 He has built against me, and surrounded me with bitterness and hardship.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 He has made me to dwell in dark places, like those that have been long dead.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 He has walled me in, so I can't escape; he has made my chains heavy.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Yes, when I cry, and call for help, he shuts out my prayer.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 He has walled up my ways with cut stone; he has made my paths crooked.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 He is to me as a bear lying in wait, as a lion in hiding.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 He has obstructed my path, and torn me in pieces; he has made me desolate.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 He has bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 He has caused the arrows of his quiver to pierce my inward parts.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 I have become a laughingstock to all peoples, and their song all the day.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 He has filled me with bitterness, he has given me in full measure wormwood.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 He has also broken my teeth with gravel; he has pressed me down in the dust.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 You have removed my soul far away from peace; I have forgotten what prosperity is.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 And I said, "My strength and my hope has perished from the LORD."
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Remember my affliction and my misery, the wormwood and the gall.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 My soul considers them, and is depressed.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 But this I call to my mind; therefore I have hope:
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 The LORD's faithful love does not cease; his compassion does not fail.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 They are new every morning; great is your faithfulness.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 "The LORD is my portion," says my soul, "therefore I will hope in him."
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 The LORD is good to those who wait for him, to the soul that seeks him.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of the LORD.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 It is good for a man that he bear the yoke while he is young.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Let him sit alone and keep silence when he is disciplining him.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Let him put his mouth to the dust, there may yet be hope.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Let him give his cheek to him who strikes him; let him be filled with insults.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 For the LORD will not reject forever.
Защото Господ не отхвърля до века.
32 For though he may cause grief, yet he will have compassion according to the abundance of his loving kindness.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 For he is not predisposed to bring affliction or suffering to human beings.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 To crush under foot all the prisoners of the earth;
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 to deprive a man of justice before the face of the Most High,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 to subvert a man in his cause, the LORD does not approve.
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Who can speak a thing and have it come to pass, unless the LORD has commanded it?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Doesn't both calamity and good come out of the mouth of the Most High?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Why does a living man complain, a man for the punishment of his sins?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Let us examine and search our ways, and return to the LORD.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Let us lift up our heart with our hands to God in the heavens.
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 We have transgressed and have rebelled, and you have not forgiven.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 You have covered yourself with anger and pursued us; you killed without sparing.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 You have covered yourself with a cloud, so that no prayer can pass through.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 You have made us rubbish and refuse in the midst of the peoples.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 All our enemies have opened their mouth wide against us.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Fear and the pit have come on us, devastation and destruction.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Streams of tears run down from my eyes because of the destruction of the daughter of my people.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 My tears flow and do not cease, without respite,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 until the LORD looks down and sees from heaven.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 My eyes bring my soul grief, because of all the daughters of my city.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 They have chased me relentlessly like a bird, those who are my enemies without cause.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 They have cut off my life in a pit, and have cast a stone on me.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Waters flowed over my head; I said, 'I am finished.'
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 I called on your name, LORD, out of the depths of the pit.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 You heard my voice; do not hide your ear at my sighs, to my cry.
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 You drew near in the day that I called on you; you said, "Do not be afraid."
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 LORD, you have taken up the case for my soul; you have redeemed my life.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 You have seen, LORD, the wrong done to me; judge my case.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 You have seen all their vengeance and all their plots against me.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 You have heard their insults, LORD, and all their plots against me.
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 The lips of those that rose up against me, and their plots against me all day long.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Look their sitting down, and their rising up; I am their mocking song.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 You will render to them what they deserve, LORD, according to the work of their hands.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 You will give them hardness of heart as your curse to them.
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 You will pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of the LORD.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
