Job 20
1 Then Zophar the Naamathite answered,
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 "Therefore do my thoughts give answer to me, even by reason of my haste that is in me.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 I have heard the reproof which puts me to shame. The spirit of my understanding answers me.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Do you not know this from old time, since humankind was placed on earth,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 that the triumphing of the wicked is short, the joy of the godless but for a moment?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Though his height mount up to the heavens, and his head reach to the clouds,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 yet he shall perish forever like his own dung. Those who have seen him shall say, 'Where is he?'
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 He shall fly away as a dream, and shall not be found. Yes, he shall be chased away like a vision of the night.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eye which saw him shall see him no more, neither shall his place any more see him.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 His children shall seek the favor of the poor. His hands shall give back his wealth.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 His bones are full of his youth, but youth shall lie down with him in the dust.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 "Though wickedness is sweet in his mouth, though he hide it under his tongue,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 though he spare it, and will not let it go, but keep it still within his mouth;
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 yet his food in his bowels is turned. It is cobra venom within him.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 He has swallowed down riches, and he shall vomit them up again. God will cast them out of his belly.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 He shall suck cobra venom. The viper's tongue shall kill him.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 He shall not look at the rivers, the flowing streams of honey and butter.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 That for which he labored he shall restore, and shall not swallow it down. According to the substance that he has gotten, he shall not rejoice.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 For he has oppressed and forsaken the poor. He has violently taken away a house, and he shall not build it up.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 "Because he knew no quietness within him, he shall not save anything of that in which he delights.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 There was nothing left that he did not devour, therefore his prosperity shall not endure.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 In the fullness of his sufficiency, distress shall overtake him. The hand of everyone who is in misery shall come on him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 When he is about to fill his belly, he will cast the fierceness of his wrath on him. It will rain on him while he is eating.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 He shall flee from the iron weapon. The bronze arrow shall strike him through.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 He draws it forth, and it comes out of his body. Yes, the glittering point comes out of his liver. Terrors are on him.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 All darkness is laid up for his treasures. An unfanned fire shall devour him. It shall consume that which is left in his tent.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 The heavens shall reveal his iniquity. The earth shall rise up against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 The increase of his house shall depart. They shall rush away in the day of his wrath.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 This is the portion of a wicked man from God, the heritage appointed to him by God."
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
