Song of Solomon 3
1 On my bed by night, I sought him whom my soul has loved; I sought him, and I did not find him!
През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
2 Now let me rise, and go around the city, In the streets and in the broad places, I seek him whom my soul has loved! I sought him, and I did not find him.
Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града. По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
3 The watchmen have found me (Who are going around the city), “Have you seen him whom my soul has loved?”
Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 But I passed on a little from them, Until I found him whom my soul has loved! I seized him, and did not let him go, Until I brought him to the house of my mother—And the chamber of her that conceived me.
А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го напуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5 I have adjured you, daughters of Jerusalem, By the roes or by the does of the field, Do not stir up nor wake the love until she pleases!
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
6 Who [is] this coming up from the wilderness, Like palm-trees of smoke, Perfumed [with] myrrh and frankincense, From every powder of the merchant?
Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове от търговеца?
7 Behold, his couch, that [is] of Solomon, Sixty mighty ones [are] around it, Of the mighty of Israel,
Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни
8 All of them holding sword, taught of battle, Each his sword by his thigh, for fear at night.
Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9 A palanquin King Solomon made for himself, Of the wood of Lebanon,
Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:
10 Its pillars he made of silver, Its bottom of gold, its seat of purple, Its midst lined [with] love, By the daughters of Jerusalem.
Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав плат; Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.
11 Go forth, and look, you daughters of Zion, On King Solomon, with the crown, With which his mother crowned him, In the day of his espousals, And in the day of the joy of his heart!
Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.
