Song of Solomon 2
1 As a lily among the thorns,
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 So [is] my friend among the daughters!
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 As a citron among trees of the forest, So [is] my beloved among the sons, In his shade I delighted, and sat down, And his fruit [is] sweet to my palate.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He has brought me to a house of wine, And his banner over me [is] love,
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Sustain me with grape-cakes, Support me with citrons, for I [am] sick with love.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand [is] under my head, And his right embraces me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 I have adjured you, daughters of Jerusalem, By the roes or by the does of the field, Do not stir up nor wake the love until she pleases!
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 The voice of my beloved! Behold, this—he is coming, Leaping on the mountains, skipping on the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 My beloved [is] like to a roe, Or to a young one of the harts. Behold, this—he is standing behind our wall, Looking from the windows, Blooming from the lattice.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 My beloved has answered and said to me, “Rise up, my friend, my beautiful one, and come away,
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For behold, the winter has passed by, The rain has passed away—it has gone.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers have appeared in the earth, The time of the singing has come, And the voice of the turtle was heard in our land,
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig tree has ripened her green figs, And the sweet-smelling vines have given forth fragrance, Rise, come, my friend, my beautiful one, indeed, come away.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 My dove, in clefts of the rock, In a secret place of the ascent, Cause me to see your appearance, Cause me to hear your voice, For your voice [is] sweet, and your appearance lovely.”
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Seize for us foxes, Little foxes—destroyers of vineyards, Even our sweet-smelling vineyards.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 My beloved [is] mine, and I [am] his, Who is delighting among the lilies,
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Until the day breaks forth, And the shadows have fled away, Turn, be like, my beloved, To a roe, or to a young one of the harts, On the mountains of separation!
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
