Psalms 88
1 A SONG. A PSALM OF THE SONS OF KORAH. TO THE OVERSEER. [SET] ON “SICKNESS TO AFFLICT.” AN INSTRUCTION OF HEMAN THE EZRAHITE. O YHWH, God of my salvation, Daily I have cried, nightly before You,
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 My prayer comes in before You, Incline Your ear to my loud cry,
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 I have been reckoned with those going down [to] the pit, I have been as a man without strength.
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Among the dead—free, As pierced ones lying in the grave, Whom You have not remembered anymore, Indeed, they have been cut off by Your hand.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 You have put me in the lowest pit, In dark places, in depths.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Your fury has lain on me, And You have afflicted [with] all Your breakers. (Selah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 You have put my acquaintance far from me, You have made me an abomination to them, Shut up—I do not go forth.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 My eye has grieved because of affliction, I called You, O YHWH, all the day, I have spread out my hands to You.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Do You do wonders to the dead? Does Rephaim rise? Do they thank You? (Selah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Is Your kindness recounted in the grave? Your faithfulness in destruction?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Are Your wonders known in the darkness? And Your righteousness in the land of forgetfulness?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 And I, to You, O YHWH, I have cried, And in the morning my prayer comes before You.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Why, O YHWH, do You cast off my soul? You hide Your face from me.
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 I [am] afflicted, and expiring from youth, I have borne Your terrors—I pine away.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Your wrath has passed over me, Your terrors have cut me off,
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 They have surrounded me as waters all the day, They have gone around against me together,
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 You have put lover and friend far from me, My acquaintance [is] the place of darkness!
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
