Psalms 78
1 AN INSTRUCTION OF ASAPH. Give ear, O my people, to my law, Incline your ear to sayings of my mouth.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 I open my mouth with an allegory, I bring forth hidden things of old,
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 That we have heard and know, And our fathers have recounted to us.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 We do not hide from their sons, Recounting praises of YHWH to a later generation, And His strength, and His wonders that He has done.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 And He raises up a testimony in Jacob, And has placed a law in Israel, That He commanded our fathers, To make them known to their sons.
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 So that a later generation knows, Sons who are born, rise and recount to their sons,
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 And place their confidence in God, And do not forget the doings of God, But keep His commands.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 And they are not like their fathers, A generation apostatizing and being rebellious, A generation—it has not prepared its heart, Nor [is] its spirit steadfast with God.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Sons of Ephraim—armed bearers of bow, Have turned in a day of conflict.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 They have not kept the covenant of God, And they have refused to walk in His law,
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 And they forget His doings, And His wonders that He showed them.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 He has done wonders before their fathers, In the land of Egypt—the field of Zoan.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 He cleft a sea, and causes them to pass over, Indeed, He causes waters to stand as a heap.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 And leads them with a cloud by day, And with a light of fire all the night.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 He cleaves rocks in a wilderness, And gives drink—as the great deep.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 And brings out streams from a rock, And causes waters to come down as rivers.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 And they still add to sin against Him, To provoke the Most High in the dry place.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 And they try God in their heart, To ask food for their lust.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 And they speak against God—they said: “Is God able to array a table in a wilderness?”
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Behold, He has struck a rock, And waters flow, indeed, streams overflow. “Also, [is] He able to give bread? Does He prepare flesh for His people?”
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Therefore YHWH has heard, And He shows Himself angry, And fire has been kindled against Jacob, And anger has also gone up against Israel,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 For they have not believed in God, Nor have they trusted in His salvation.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 And He commands clouds from above, Indeed, He has opened doors of the heavens.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 And He rains manna on them to eat, Indeed, He has given grain of the heavens to them.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Each has eaten food of the mighty, He sent provision to them to satiety.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 He causes an east wind to journey in the heavens, And leads a south wind by His strength,
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 And He rains on them flesh as dust, And as sand of the seas—winged bird,
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 And causes [it] to fall in the midst of His camp, Around His dwelling places.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 And they eat, and are greatly satisfied, And He brings their desire to them.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 They have not been estranged from their desire, Their food [is] yet in their mouth,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 And the anger of God has gone up against them, And He slays among their fat ones, And He caused youths of Israel to bend.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 With all this they have sinned again, And have not believed in His wonders.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 And He consumes their days in vanity, And their years in trouble.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 If He slew them, then they sought Him, And turned back, and earnestly sought God,
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 And they remember that God [is] their rock, And God Most High their redeemer.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 And they deceive Him with their mouth, And lie to Him with their tongue,
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 And their heart has not been right with Him, And they have not been steadfast in His covenant.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 And He, the Merciful One, pardons iniquity, and does not destroy, And has often turned back His anger, And does not awaken all His fury.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 And He remembers that they [are] flesh, A wind going on—and it does not return.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 How often do they provoke Him in the wilderness, Grieve Him in the desolate place?
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Indeed, they turn back, and try God, And have limited the Holy One of Israel.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 They have not remembered His hand The day He ransomed them from the adversary.
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 When He set His signs in Egypt, And His wonders in the field of Zoan,
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 And He turns their streams to blood, And they do not drink their floods.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 He sends among them the beetle, and it consumes them, And the frog, and it destroys them,
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 And gives their increase to the caterpillar, And their labor to the locust.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 He destroys their vine with hail, And their sycamores with frost,
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 And delivers their beasts up to the hail, And their livestock to the burning flames.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 He sends on them the fury of His anger, Wrath, and indignation, and distress—A discharge of evil messengers.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 He ponders a path for His anger, He did not keep back their soul from death, Indeed, He delivered up their life to the pestilence.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 And He strikes every firstborn in Egypt, The first-fruit of the strong in tents of Ham.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 And causes His people to journey as a flock, And guides them as a drove in a wilderness,
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 And He leads them confidently, And they have not been afraid, And the sea has covered their enemies.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 And He brings them to the border of His sanctuary, This mountain His right hand had acquired,
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 And casts out nations from before them, And causes them to fall in the line of inheritance, And causes the tribes of Israel to dwell in their tents,
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 And they tempt and provoke God Most High, And have not kept His testimonies.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 And they turn back, And deal treacherously like their fathers, They have been turned like a deceitful bow,
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 And make Him angry with their high places, And make Him zealous with their carved images,
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 God has heard, and shows Himself angry. And kicks exceedingly against Israel.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 And He leaves the Dwelling Place of Shiloh, The tent He had placed among men,
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 And He gives His strength to captivity, And His beauty into the hand of an adversary,
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 And delivers His people up to the sword, And showed Himself angry with His inheritance.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Fire has consumed His young men, And His virgins have not been praised.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 His priests have fallen by the sword, And their widows do not weep.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 And the Lord wakes as a sleeper, As a mighty one crying aloud from wine.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 And He strikes His adversaries backward, He has put a continuous reproach on them,
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 And He kicks against the tent of Joseph, And has not fixed on the tribe of Ephraim.
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 And He chooses the tribe of Judah, With Mount Zion that He loved,
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 And builds His sanctuary as a high place, Like the earth, He founded it for all time.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 And He fixes on His servant David, And takes him from the folds of a flock,
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 He has brought him in from behind suckling ones, To rule over Jacob His people, And over Israel His inheritance.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 And he rules them according to the integrity of his heart, And leads them by the skillfulness of his hands!
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
