Psalms 109
1 TO THE OVERSEER. A PSALM OF DAVID. O God of my praise, do not be silent,
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 For the mouth of wickedness, and the mouth of deceit, They have opened against me, They have spoken with me—A tongue of falsehood, and words of hatred!
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 They have surrounded me about, And they fight me without cause.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 For my love they oppose me, and I—prayer!
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 And they set against me evil for good, And hatred for my love.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Appoint the wicked over him, And an adversary stands at his right hand.
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 In his being judged, he goes forth wicked, And his prayer is for sin.
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 His days are few, another takes his oversight,
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 His sons are fatherless, and his wife a widow.
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 And his sons wander continually, Indeed, they have begged, And have sought out of their dry places.
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 An exactor lays a snare for all that he has, And strangers spoil his labor.
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 He has none to extend kindness, Nor is there one showing favor to his orphans.
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 His posterity is for cutting off, Their name is blotted out in another generation.
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 The iniquity of his fathers Is remembered to YHWH, And the sin of his mother is not blotted out.
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 They are continually before YHWH, And He cuts off their memorial from earth.
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Because that he has not remembered to do kindness, And pursues the poor man and needy, And the struck of heart—to slay,
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 And he loves reviling, and it meets him, And he has not delighted in blessing, And it is far from him.
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 And he puts on reviling as his robe, And it comes in as water into his midst, And as oil into his bones.
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 It is to him as apparel—he covers himself, And he girds it on for a continual girdle.
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 This [is] the wage of my accusers from YHWH, And of those speaking evil against my soul.
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 And You, O Lord YHWH, Deal with me for Your Name’s sake, Because Your kindness [is] good, deliver me.
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 For I [am] poor and needy, And my heart has been pierced in my midst.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 I have gone as a shadow when it is stretched out, I have been driven away as a locust.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 My knees have been feeble from fasting, And my flesh has failed of fatness.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 And I have been a reproach to them, They see me, they shake their head.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Help me, O YHWH my God, Save me, according to Your kindness.
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 And they know that this [is] Your hand, You, O YHWH, You have done it.
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 They revile, and You bless, They have risen, and are ashamed, And Your servant rejoices.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 My accusers put on blushing, and are covered, Their shame [is] as an upper robe.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 I thank YHWH greatly with my mouth, And I praise Him in the midst of many,
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 For He stands at the right hand of the needy, To save from those judging his soul.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
