Proverbs 9
1 Wisdom has built her house, She has hewn out her pillars—seven.
Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 She has slaughtered her slaughter, She has mingled her wine, Indeed, she has arranged her table.
Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 She has sent forth her girls, She cries on the tops of the high places of the city:
Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 “Who [is] simple? Let him turn aside here.” Whoever lacks heart: she has said to him,
Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 “Come, eat of my bread, And drink of the wine I have mingled.
Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Forsake the simple and live, And be blessed in the way of understanding.”
Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 The instructor of a scorner Is receiving for it—shame, And a reprover of the wicked—his blemish.
Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Do not reprove a scorner, lest he hate you, Give reproof to the wise, and he loves you.
Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Give to the wise, and he is wiser still, Make known to the righteous, And he increases learning.
Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 The commencement of wisdom [is] the fear of YHWH, And a knowledge of the Holy Ones [is] understanding.
Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 For by me your days multiply, And years of life are added to you.
Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 If you have been wise, you have been wise for yourself, And you have scorned—you bear [it] alone.
Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 A foolish woman [is] noisy, Simple, and has not known what.
Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 And she has sat at the opening of her house, On a throne—the high places of the city,
Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 To call to those passing by the way, Who are going straight [on] their paths.
И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
16 “Who [is] simple? Let him turn aside here.” And whoever lacks heart—she said to him,
Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 “Stolen waters are sweet, And hidden bread is pleasant.”
Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
