Proverbs 6
1 My son! If you have been guarantor for your friend, Have struck your hand for a stranger,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 Have been snared with sayings of your mouth, Have been captured with sayings of your mouth,
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Do this now, my son, and be delivered, For you have come into the hand of your friend. Go, trample on yourself, and strengthen your friend,
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Do not give sleep to your eyes, And slumber to your eyelids,
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Be delivered as a roe from the hand, And as a bird from the hand of a fowler.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Go to the ant, O slothful one, See her ways and be wise;
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 Which has no captain, overseer, and ruler,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 She prepares her bread in summer, She has gathered her food in harvest.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 Until when, O slothful one, do you lie? When do you arise from your sleep?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 A little sleep, a little slumber, A little clasping of the hands to rest,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 And your poverty has come as a traveler, And your want as an armed man.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 A man of worthlessness, a man of iniquity, Walking [with] perverseness of mouth,
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 Winking with his eyes, speaking with his feet, Directing with his fingers,
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 Contrariness [is] in his heart, devising evil at all times, He sends forth contentions.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Therefore his calamity comes suddenly, He is broken instantly—and no healing.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 These six has YHWH hated, Indeed, seven [are] abominations to His soul:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 High eyes, False tongues, And hands shedding innocent blood,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 A heart devising thoughts of vanity, Feet hastening to run to evil,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 A false witness [who] breathes out lies, And one sending forth contentions between brothers.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Keep, my son, the command of your father, And do not leave the law of your mother.
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Bind them on your heart continually, Tie them on your neck.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 In your going up and down, it leads you, In your lying down, it watches over you, And you have awoken—it talks [with] you.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 For the command [is] a lamp, And the Law a light, And a way of life [are] reproofs of instruction,
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 To preserve you from an evil woman, From the flattery of the tongue of a strange woman.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Do not desire her beauty in your heart, And do not let her take you with her eyelids.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 For a harlot consumes to a cake of bread, And an adulteress hunts the precious soul.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Does a man take fire into his bosom, And are his garments not burned?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Does a man walk on the hot coals, And are his feet not scorched?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 So [is] he who has gone in to the wife of his neighbor, None who touches her is innocent.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 They do not despise the thief, When he steals to fill his soul when he is hungry,
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 And being found he repays sevenfold, He gives all the substance of his house.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 He who commits adultery [with] a woman lacks heart, He who does it is destroying his soul.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 He finds a stroke and shame, And his reproach is not wiped away,
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 For jealousy [is] the fury of a man, And he does not spare in a day of vengeance.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 He does not accept the appearance of any atonement, Indeed, he does not consent, Though you multiply bribes!
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
