Proverbs 5
1 My son! Give attention to my wisdom, Incline your ear to my understanding,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 To observe thoughtfulness, And your lips keep knowledge.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 For the lips of a strange woman drop honey, And her mouth [is] smoother than oil,
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 And her latter end [is] bitter as wormwood, Sharp as a sword [with] mouths.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 The path of life—lest you ponder, Her paths have moved—you do not know.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 And now, you sons, listen to me, And do not turn from sayings of my mouth.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Keep your way far from off her, And do not come near to the opening of her house,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Lest you give your splendor to others, And your years to the fierce,
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Lest strangers be filled [with] your power, And your labors in the house of a stranger,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 And you have howled in your latter end, In the consumption of your flesh and your food,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 And have said, “How I have hated instruction, And my heart has despised reproof,
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 And I have not listened to the voice of my teachers, And have not inclined my ear to my teachers.
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 As a little thing I have been all evil, In the midst of an assembly and a congregation.”
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drink waters out of your own cistern, Even flowing ones out of your own well.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Let your fountains be scattered abroad, In broad places streams of waters.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Let them be to you for yourself, And not to strangers with you.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Let your fountain be blessed, And rejoice because of the wife of your youth,
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 A doe of loves, and a roe of grace! Let her loves satisfy you at all times, Magnify yourself in her love continually.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 And why do you magnify yourself, My son, with a stranger? And embrace the bosom of a strange woman?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 For the ways of each are before the eyes of YHWH, And He is pondering all his paths.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 His own iniquities capture the wicked, And he is holden with the ropes of his sin.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 He dies without instruction, And magnifies himself in the abundance of his folly!
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
