Proverbs 23
1 When you sit to eat with a ruler, Diligently consider that which [is] before you,
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 And you have put a knife to your throat, If you [are] a man of appetite.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Have no desire to his delicacies, seeing it [is] lying food.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Do not labor to make wealth, Cease from your own understanding, Do you cause your eyes to fly on it? Then it is not.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 For wealth makes wings to itself, It flies to the heavens as an eagle.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Do not eat the bread of an evil eye, And have no desire to his delicacies,
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 For as he has thought in his soul, so he [is]. “Eat and drink,” he says to you, And his heart [is] not with you.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 You vomit up your morsel you have eaten, And have marred your words that [are] sweet.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Do not speak in the ears of a fool, For he treads on the wisdom of your words.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Do not remove a border of ancient times, And do not enter into fields of the fatherless,
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 For their Redeemer [is] strong, He pleads their cause with you.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Bring your heart to instruction, And your ear to sayings of knowledge.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Do not withhold discipline from a youth, When you strike him with a rod he does not die.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 My son, if your heart has been wise, My heart rejoices, even mine,
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 And my reins exult when your lips speak uprightly.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Do not let your heart be envious at sinners, But—in the fear of YHWH all the day.
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 For is there a posterity? Then your hope is not cut off.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Hear, my son, and be wise, And make your heart blessed in the way,
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Do not become drunk with wine, Among gluttonous ones of flesh,
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 For the drunkard and glutton become poor, And drowsiness clothes with rags.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Listen to your father, who begot you, And do not despise your mother when she has become old.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Buy truth, and do not sell, Wisdom, and instruction, and understanding,
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 The father of the righteous rejoices greatly, The begetter of the wise rejoices in him.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Your father and your mother rejoice, Indeed, she bearing you is joyful.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Give, my son, your heart to me, And let your eyes watch my ways.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 For a harlot [is] a deep ditch, And a strange woman [is] a narrow pit.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 She also, as catching prey, lies in wait, And she increases the treacherous among men.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Who has woe? Who has sorrow? Who has contentions? Who has complaint? Who has wounds without cause? Who has redness of eyes?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Those lingering by the wine, Those going in to search out mixed wine.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Do not see wine when it shows itself red, When it gives its color in the cup, It goes up and down through the upright.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Its latter end—it bites as a serpent, And it stings as a viper.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Your eyes see strange women, And your heart speaks perverse things.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 And you have been as one lying down in the heart of the sea, And as one lying down on the top of a mast.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 “They struck me, I have not been sick, They beat me, I have not known. When I awake—I seek it yet again!”
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
